Aрхеологът проф. Николай Овчаров представи днес на пресконференция две находки, които досега не са показвани, тъй като са изисквали повече време за консервация. Става въпрос за две находки, които са излезли от един сектор в североизточният ъгъл на Акропола в Перперикон. Едното е „Аграфа“, накит, носен в горната част на дрехата по време на тържествени ритуали. Според професора накитът е принадлежал на високопоставена дама. Датиран е в края на 3-и началото на 4-и век, по време на римската епоха. Находката е единствена по рода си в света – накитът е от бронз, централната част е запълнена с бяла стъклена паста, а в центъра са инкрустирани 12 лъча звездички, които са много тънки. Лъчовете са направени по една технология, която до момента не може да се разбере. Създава се впечатление за едно небе. Този накит свидетелства до какъв възход е достигнал по време на римското владичество Перперикон, заяви проф. Овчаров. Втората находка е пирамидален печат, като отпечатващата част е от кост и върху нея е изобразен прекрасен лъв в движение наляво. Той много прилича на един нашите символи, този от Ст. Загора. Археологът съобщи, че за първи път отпечатващата страна е изработена от кост. Печатът е датиран от 10-11 век. Не по-малко интересен е обковът на печата, който е от чисто сребро, каза проф. Овчаров. Той се спря на други печати, които са открити по нашите земи. Традициите на тези печати, които са лични, имат дълбок произход в историята, съобщи историкът. Печатът е свързан с високите етажи на българската йерархия. Но, според Овчаров, този има по-скоро византийски черти. Този печат е бил на висш сановник. Овчаров направи връзка между тази находка и намереният миналата година подобен оловен печат, като подчерта, че двата печата говорят за едно и също време и става дума за един от началниците на византийската армия. Някогашният скален град на траките, по време на средновековието става един от най-важните градове в Родопите през този период, подчерта проф. Овчаров. Професорът изрази надежда, че тази година ще бъде не по-малко успешна от 2010 и каза, че се надява, българското правителство да има по-специално отношение към българската история и археология и свързаното с това развитие на българския туризъм. Професорът каза, че нещата в Перперикон не са в най-добре състояние, тъй като има все още неизяснени неща около неговия статут. Вчера е излязла една „Книга на българските символи“, в която са показани главните български символи, между които е и Перперикон. На 1 март в ЕП ще има голямо честване на Националния празник на България – 3 март, на което ще бъде излъчен филм за Източните Родопи с акценти върху Перперикон и находките в Татул. България трябва да се грижи, освен за политиката си и за своето историческо минало, завърши професор Овчаров.