Казусът ОЦК напоследък е най-нищената тема, засягаща всеки живущ в Кърджали и околностите му. Тя не измести политическата, а стана водеща политическа. Бездействието на собственика на металургичното предприятие през изминалите години и неспазването на програмата за иновации и намаляне на емисиите със серен диоксид доведоха до сложен екологичен, икономически и социален проблем в региона.
А десантът от министри през януари бе повод, че има политическа намеса.
Тогава „Отрасловият съвет” в единн глас запя: При превишение на средночасовите(24) и средноденонощните(3) норми за една календарна година, агломерационият цех ще бъде затворен”.
Да, ама, не!!!В момента ОЦК е превишил лимита и по двата показателя и всички „очи и уши” са насочени към МОСВ, дали ще издадат заповед за спиране на оловното производство?
Ръководството на ОЦК още миналия месец реши да връчи уведомление за съкращение на 350 работници. Дали беше знак за искана „отсрочка”, или невъзможност за инвестиции, но синдикалните организации изкараха на протест работниците пред областна администрация и заявиха, че искат конкретни и ефективни мерки.
От там не закъсняха и под патронажа на областния управител Иванка Таушанова се създаде Кризисен щаб, целящ намиране на алтернативна заетост при евентуално масово съкращение. За казуса специално на 30.03 пристигна и изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова, която специално се зае с алтернатива за 350-те работника.
Но дали това е правилно се питам аз? Естествено, че трябва да се намери алтернатива на безработните, но тя да бъде насочена към всички в региона! По официални данни безработицата в община Кърджали е 8 %, а това са над 2500 лица. Нима, те няма да се почувстват дискриминирани?!
Загрижените чиновници дори обещаха, че съкратените ще бъдат назначени в големите предприятия в региона-Пневматика, Горубсо, Теклас, Трейс и др., но чак през есента, като тръгнат да си разширяват производството.
А, до тогава! Пак неясноти, пак недомлъвки!
Всички знаем, че кризата няма намерение скоро да си тръгне от нашите географски ширини и предприятията водят тежка битка за оцеляване. А, кога ще започнат да разширяват своето производство, че да назначат допълнително хора?
И как металурзи ще работят по големите инфраструктурни проекти -„Металург=Строител?”. Почти невъзможни неща! А и светлина в тунела не се вижда!
Захариев обикаля министерства и всевъзможни институции със зов – Отсрочка до юни. Хората на Маргарита Павлова ще протестират в градската градина. Политици следят с лупа случващото и гледат на всяка цена да извадят дивиденти.
Почти всеки кърджалиец има своя версия за края на тази сага, но това са догадки!
Царе сме на предсказанията, и за съжаление слуги на търпението!
ПОЖИВЬОМ-УВИДИМ!
Байрам БАЙРАМ