Пламен Панев: Ние сме един от най-добре печелещите театри в България

„Непрофесионални хора влезнаха в „Кадрие Лятифова” и създадоха лошо име за театъра”, смята директорът на ДКТ „Димитър Димов

Интервю на Мехмед МЕХМЕД

– Бившият директор на театъра Димитър Игнатов издържа по-малко от шест месеца на поста, като подаде оставка поради липса на нови идеи. Какво се промени оттогава насам и какви промени предвиждате?

– В съвременната ситуация действително е необходимо нов тип мислене и усещане за мениджмънт, за продажба на театрален продукт и за отглеждане на институция, субсидирана от държавата. Мисля, че се започна един процес на „проветряване на театъра”, тоест рестартиране на един доста голям театър, като машина, която от 93-ма души в момента и е най-големият в България след Народния театър в София. Като имате предвид, че смолянският театър се закри в Родопите единствено остана кърджалийският. Възлагам много надежди затова, че хората, Общината, Министерството на Културата и всички наши зрители ще подпомогнат за процеса на съществуването на театъра.

– От 1 януари 2011 година театрите в страната преминаха към делегирани бюджети, което може да доведе и до фалити. Има ли подобна опасност за кърджалийския театър? Стигат ли държавните субсидии?

– Ако кажа, че стигат ще излъжа. Разбира се, много хубава страна в делегираните бюджети, е че при повече свършена работа и по-добра продажба на театралния продукт ще получим повече пари. Лошото е, че ще се появят институции и „институцийки”, които ще намерят букви и под букви в делегирания бюджет. Тези институции са най-вече в София и ще вземат по-големия дял от баницата. Ние гледаме нашия дял и изобщо не гледаме в тавата и канчето на другите сродни институции. Би трябвало ние да се занимаваме с нашата работа, а тя е подготовка на един високо професионален театрален продукт, продажбата му и работа с това население. Няма как да фалираме, защото ние сме на едно от челните места по брой зрители сред театрите.

– А доволен ли сте от интереса на зрителите към представленията?

– Не, не съм доволен. В случая, ние всички провинциални театри активно търсим публиката, за да я намерим. Докато в София или в някой по-голям град публиката сама отива в театъра и сама търси театъра. Представете си нещо в друг смисъл, една книга или картина, която гони читателя за да бъде прочетена или видяна. Не е приятно и не съм доволен от това, но трябва да работим с тези зрители. Мисля, че театърът изминава 75% от моста, от другата страна зрителя изминава само 25%. Ако този процес беше 50 на 50 щях да бъда много доволен. Примерно в София това е 95% от страна на зрителя и 5% от страна на самия театър. Наистина има какво да се желае още, но в Кърджали факторите са много – училище, семейство, култура.

– Все пак има ли някаква формула, с която бихте могли да привлечете повече зрители?

– Формулата се казва АНТИЧАЛГА! В този град, където няма пиано бар или някой да ми каже къде се намира градската библиотека. В този град най-видната културна институция е театърът, където зрителят може да се докосне до истински произведения на българската и световната драматургия, до видни представители на гостуващите театри. Тоест едно културно учреждение, което едва ли не се явява като най-могъщия културен център на града. Ако има по-добра формула от това – здраве му кажи!

– Кой спектакъл привлече най-много публика и какво ни очаква да видим до края на годината?

– Има един вечен спектакъл в последните десет години „Църква за вълци”. Той издържа, защото е съвременните „Гераци” – едно българско семейство, разбито в своята същност като социална група, като морал, което общо взето среща разбиране от всички слоеве на населението. Затова мисля, че във времето този спектакъл събра най-много публика. Възлагам големи надежди на музикално-танцовия ми спектакъл „Зайди Зайди” по една чудесна българска песен, който ще бъде изнесен днес(четвъртък). Вътре в него има около 4 турски, 3 сръбски, 1 румънска и 1 гръцка песни. Мисля, че направихме един спектакъл на кръстопътя наречен Балкани и кръстопътя на любовта, на песните и танците. Този спектакъл ще бъде много желан до края на годината от всички слоеве на публиката – от и извън Кърджали.

– Как ще коментирате затварянето на театър „Кадрие Лятифова”? Не мислите ли, че решението на Министерството на Културата бе в ущърб на кърджалийци?

– Не мисля, че е така. Почти целият състав на „Кадрие Лятифова” работи при нас. Освободените всъщност са няколко администратори. Сцената „Кадрие Лятифова”, която стои под шапката на тази сграда съществува, само го няма юридическото лице. Местното население, което иска да види спектаклите на „Кадрие Лятифова” може да ги види тук. По всякакъв начин ще се стараем да правим високопрофесионални спектакли на двата езика – на български и на турски, а защо не и на гръцки и на други езици. Ние сме европейски театър. От това, че три театъра сме под една шапка може да спечели театърът, защото всички са подчинени на театралния професионализъм. Смея да твърдя, че при създаването на театър „Кадрие Лятифова” непрофесионални хора влезнаха в него и създадоха лошо име и работеха по лош начин и за местното население, и за себе си, и за театъра.

– Доволен ли сте от екипа си? Ще доведе ли кризата в страната ни до съкращения и при вас?

– Много силно се надявам да няма съкращения, защото тя е крайна форма. Не бих искал някакъв процес на съкращаване, защото резултатите за сега са много добри. Радвам се, че пътувайки намираме толкова зрители, колкото е необходимо за да съществува театърът под тази форма с 93 души. Ние сме един от най-добре печелещите театри и имаме сравнително добър и голям репертоар. Мисля, че през следващата година съкращение няма да има и ще бъдем финансово стабилна институция..

– Какви са предимствата и недостатъците да бъдеш директор на провинциален театър?

– В региона има едно сравнително спокойствие, за спокойна работа в театралното поприще. Напрегнатата работа в София до голяма степен е изградена от бясната конкуренция между театрите и невъзможността да се направи програма във връзка с участието на всички актьори във всички театри, телевизионни предавания. Програмата там се прави на ръба на нервна криза. Тук нещата в тази си част са по-спокойни. Недостатъците са същи – в София е телевизията, която прави на твоя театър звезди – те привличат публиката, която сама пристига за да се срещне с тези актьори. Герасим Георгиев – Геро беше актьор в нашия театър, имаше и своята публика. В София той не играе по-добре, но виждате какъв старт направи с неговата телевизионна проява. След няколко дена той ще гостува със спектакъла „Симулатор за чифтосване”. Ще видите какъв огромен интерес ще има от публиката. Преди не беше така. Това е предимството на масмедиите, които правят от актьора звезда. Също така и Калин Врачански, той беше актьор на нашия театър, виждате сега каква звезда е. Разчитам на това, че всички тези хора са излезли от този театър, ще се връщат тук и ще създават нови звезди покрай себе си. Препоръчвам на публиката да открие тези звезди, преди да ги открие телевизията. Кърджали е едно гнездо, където се раждат много бъдещи звезди на България. Радостта е да откриеш някой преди да го е открил! Препоръчвам всички зрители първо да бъдат откриватели в кърджалийския театър!