Кърджалийският свещеник Ангел Стаматов служи от седем години в църквите в Пчеларово, Николово и Петелово. Познат е на миряните като благ и скромен човек, готов да помогне на хора в беда. В навечерието на големия християнски празник Възкресение Христово репортер на „Арда нюз” разговаря с него за вярата, надеждата в кръговрата от забързани дни, в който сме се потопили.
Интервю на Даниела ТАШКОВА
–Отец Ангел, живеем в динамично и забързано време, когато не смогваме да обърнем достатъчно внимание дори и на най-близките си хора. В тази връзка, дали разбираме саможертвата на Исус Христос и смисъла на Възкресението?
-В забързаното ежедневие хората може би много рядко се сещат за Спасителя. Неговата саможертва, която е в името на всички, не винаги остава разбрана. Но, за вярващите християни, които се уповават на него, той е спасение и надежда за вечен живот.
–В дните на Страстната седмица сме, когато не трябва да изричаме лоша дума. Възможно ли е това и доколко можем да се смирим?
-Сега са дните на Великия пост, в които трябва да пречистим душите си. Да преосмислим живота си. Смисълът на поста е в това, всеки да разбере до каква степен е израснал в духовното си развитие.
–Живеем в много объркано време, даже бих казала време на духовна нищета и много малко са тези, които се обръщат към духовното. Като че ли комерсиалното е взело надмощие. На какво трябва да се уповаваме?
– Добро без Бог няма.Човек трябва да потърси доброто чрез него. Самите божии заповеди –не кради, не убивай, не лъжи, подсказват, че трябва да бъдем малко по-добри. Заветите на Исус са, да обичаме и ближните си. Необходимо е да се опитваме всеки ден да се приближаваме към него, чрез извършване на добро, даване на милостиня, чрез благост, кротост и смирение. Трябва да бъдем по-търпеливи и доброто ще ни споходи.
-Мнозина приемат случващото се в държавата и като божие наказание. Как ще коментирате?
– Свети Йоан казва в своето евангелие, че Бог е любов. Бог ни дава изпитания, но само такива, които можем да понесем. Трябва да потърсим първо проблема в самите себе си и когато го открием, да го решим. Но, дали всички имаме този духовен прочит. Много често хората не виждат действителните проблеми, а само незначителните. Ето защо една от молитвите е Бог да ни отвори очите, за да видим собствените си грешки и собствените си недостатъци. За да можем да ги поправим.
–Всички са чували за дядо Добри от Байлово, който събира милостиня и после я дарява на храмовете. Защо примерът на този достолепен старец не е заразителен?
– Има много случаи на хора, които помагат, събират средства за храмове. С парите често се обновяват църкви, печата се нова литература.
-Българските свещеници обаче като че ли прекъснаха връзката с миряните, визирам това, което става в Църковния клир. Мнозина са обезсърчени от многобройните скандали там.
– Според мен, вярващите хора ходят на църква заради самата вяра, а не заради свещеника. Те идват в храма с чисти душа и сърце и в повечето случаи не се интересуват от подобни клюки.
– Младите намериха ли пътя към храма?
– Добър пример са неделните училища и печатането на църковна литература. Ако има църковен живот, той се забелязва от младежите. Много често те идват и се включват с желание в него.
–Значи има светлинка в тунела?
-Да, при всички случаи има светлина. Вярата ни е завещана от нашите предци, а пък ние ще я завещаем на поколенията след нас. Ето защо е необходимо младите да бъдат привличани към църквата.
-Какво ще кажете на хората в навечерието на Великден?
– Да забравят крамолите, да се обичат и да вярват в Бог. По примера на Христа да бъдат по-смирени, по-търпеливи, по-милосърдни. Вървейки по пътя на Бога, той да поеме грижата за тях, като милостив творец и баща на всички нас, да ни помага в трудни моменти.