Криминализиране на неплащането на осигуровки, заложено в проекта на Новия наказателен кодекс предизвика бурни дебати сред обществеността у нас.
Според нововъведението до 6 години затвор грози всеки работодател или длъжностно лице, което „осуетява установяването или заплащането на задължителни осигурителни вноски в размер на не по-малко от 25 минимални заплати“. При особено големи размери – 140 минимални заплати, наказанието може да е и до 8 години затвор.
За умишлено се смята всяко наемане на работници без договор, обявяване на възнаграждения в по-малък размер от действително изплащаните, неподаването на декларации или пък посочването в тях на неверни данни за осигурените. „Границата от 25 минимални заплати или 8500 лв. не отчита разграничаването на предприятията на малки, средни и големи“.
Заради широкия обществен отзвук и интерес „Арда нюз” потърси мнението на представители на бизнеса в Кърджали.
Инж.Митко Синабов, консултант
– Темата е доста щекотлива и човек трябва да се запознае детайлно с конкретните предложения. Обаче директно да се търси наказателна отговорност от хора, които все пак допринасят за развитието на икономиката, не е добра идея. По скоро трябва работниците да имат приоритет при обявен фалит на дадена фирма, да могат да си получат изработеното, а не както сега да са последни на опашката.Вместо подобна драстична мярка, да се намери начин за подобряване на бизнессредата. Иначе каква е ползата, някой да влиза в затвора. Какво ги грее това, тези които имат да получават пари от работодателя си, ако той е зад решетките. Не трябва да се забравя, че често предприемачите са поставени в патова ситуация и не могат да се разплатят навреме заради голямата фирмена задлъжнялост например. Задължение на държавата е да намери начин и да се вземат мерки, за намаляването на тази огромна между фирмена задлъжнялост. Преди Нова година веднага се усети, че държавата е върнала ДДС-то на фирмите, повиши се потреблението. Трябва да се мисли в тази насока, а не директно да се търси наказателна отговорност. Това определено няма да реши проблема. Разковничето е намирането на икономически механизъм.
Инж.Емил Младенов, зам.председател на Строителна камара-Кърджали
–Категорично съм против подобна мярка. Не може да се криминализира деяние, за чиито действия изпълнителят не носи пряка отговорност, тъй като е зависим от плащането на трети лица. Конкретно за строителните фирми мога да кажа, че повечето от тях са в затруднено финансово състояние поради забавени плащания от страна на държавата. Между фирмената задлъжнялост е проблем за всяко второ дружество.
Не трябва на предприемачите да се гледа като на престъпници. В крайна сметка те дават хляб на много хора.
Ерол Касим, собственик на фирма „Саварона”
-Нямам нищо против промените да бъдат приети в закона, но в сегашната ситуация, когато държавата е длъжник на бизнеса и не се е разплатила по редица проекти и по ДДС, това е меко казано издевателство. В крайна сметка държавата трябва първо да е изрядна, за да иска това от останалите.
Живка Ковачева, собственик на „Горубсо-Кърджали”
– Текстът трябва да се прецизира. Работодатели, които умишлено крият и не изплащат осигуровки, да носят наказателна отговорност. Иначе предложението е безумно.Няма разграничение за умишленост и неумишленост. Твърдо съм против този текст, който се дебатира.
И неплащането на заплатите, освен укриване на размера, за да плащат по-малки осигуровки трябва да се криминализира, защото това е престъпление – лъжа…лъже държавни интитуции…а всяко престъпление трябва да се наказва и мярката трябва да е крута, щото българинът не разбира от нищо друго…освен това винаги съм се чудела как бързо се научават да лъжат работодателите държавата…превръщат се в жалки андрешковци…В Германия, ако почиваш в ден за плащане на заплати, ще те намери касиерката на плажа, за да ти даде заплатата, щото там стриктно се спазват законите и тя се страхува да не влезе в затвора…не като нашите подкупни проверяващи органи!