Изявената преподавателка по български език и литература Тонка Хаджинакова и ръководителят на Школата по математика при СОУ „Петко Рачов Славейков” Вълчо Милчев са отличени за личното си творчество и за работата си с учениците – стипендианти на Американската фондация за България и проект „1000 стипендии”. Обявеният за „най-добър учител по математика” в страната Милчев е единствен представител от Кърджали в класацията на наградените учители-наставници, публикуван в официалния сайт на „1000 стипендии”. 
Вече четири години чрез този проект се насърчава не само развитието на талантливи и амбициозни ученици, но и се поощрява съвместната работа на екип учител-ученик. По този показател се присъжда стипендия на Вълчо Милчев, предшествана от Основна стипендия за възпитаничката му Джансуа Али. Постиженията на Гюлбеяз Ахмед, която е наградена със стипендия от Американската фондация за България, също са до голяма степен негова заслуга. Награда за лично творчество получи Тонка Хаджинакова на Втория национален конкурс за учители-творци на издателска къща „Анубис-Булвест”. Грамотата и публикацията на стихотворението „Дирята след нас” в сборника „Ветрилото на дъгата” донесоха приятни емоции на авторката и колегите й. Хаджинакова получава награда и публикация и през първото издание на същия конкурс. Нейни творби са публикувани през годините в различни специализирани издания и сборници. Многобройни са изявите на учениците й. Любов и отдаденост на писаното слово литераторката възпитава у всички свои възпитаници, две от които също са стипендианти от последната класация на АФБ – единадесетокласничките Емилиа Минчева и Валерия Георгиева, на които е и класен ръководител. За конкурса Тонка Хаджинакова изпраща три свои творби, от които журито избира за публикация „Дирята след нас”. Дирята след нас Отмина младостта, но не тъгувай. Нима не е красив залязващият ден? Оранжева гондола бавно плува и сочи пътя ти към мен. А аз съм тук – и същата, и друга. В очите още пламъче трепти. Какво че страсти вече не бушуват и буйна клада не гори? В огнището и въгленчето стига да сгрееш мръзнещи ръце. Щом още огънят не е изстинал във моето и в твоето сърце, не е животът ей така отминал. Виж дирята, останала след нас – вълшебна фея сякаш прероди ни в децата ни и в техните деца.