Блиц интервю на Даниела ТАШКОВА
–Стефан, чувства се някаква умора и раздразнение в теб. Има ли вариант, да се откажеш от протестите?
– От протестите няма да се откажа. Изнервям се от това, че нямам пълна подкрепа от хората.В крайна сметка всички сме в играта, борбата ни е за насъщния.Искаме да има работа. Както аз съм безработен, така и колегите са на същия хал. Единствената ми молба към тях е да почувствам моралната им подкрепа. Искам да бъдат тук всеки ден и на всички да им стане ясно, че металурзите са заинтересовани не само да си получат парите, но и за бъдещето си. Изнервен съм от това, което се случва и е нормално да се чувствам и уморен.Друг е въпросът, че телефонът ми непрекъснато звъни. Обаждат се металурзи и ме питат кога ще получат парите си. 
–Сред металурзите също се забелязва умора. Днес станахме свидетели и на разнобой между тях?
-Да, има разнобой за съжаление. Разделението идва от факта, че едни са получили вече парите си, докато техни колеги още не са. Аз не мога да обяснявам на всеки поотделно какво става.Затова призивът ми към тях е да идват на протестите, за да са наясно какво се говори, какви решения се взимат, за да няма излишни нерви и напрежение между мен и работниците.
– Ти също си в инициативния комитет, който ще води преговори с Първа инвестиционна банка и с „Хармони 2012”. Кои са останалите лица, излъчени от протестиращите?
-Хич не ми се искаше да съм в инициативния комитет, но няма как.Останалите са бившият синдикалист в завода Белю Стайков. Другите двама са Стефан Димитров и Благовеста Колева. Това са хората, които ще водят преговорите и които ще търсят конкретни отговори за това, което ни интересува. Разбира се, нещата ще бъдат съгласувани с офиса на съдия-изпълнителя Росен Сираков.
–Дадохте срок от два дена на ПИБ и „Хармони 2012”. Какво ще се случи, ако те не откликнат на исканията ви за среща с тях или откажат да дадат конкретни отговори за бъдещето на завода?
-Ако нищо не се случи, ще сме принудени да действаме по-радикално.Може да се стигне до протест пред офисите на кредитната институция и на фирмата.Не изключваме пътуване до София, където са централите на дружеството и на банката, но пък може да стачкуваме и пред ОЦК.
–Ти си водач и на протеста срещу монополите и бедността. Как съчетаваш двете неща?
-Доста трудно е по простата причина, че нещата трябва да се обмислят предварително.Освен като гражданин, който излиза на протест всяка неделя, имам и отговорности. Целта ми не е всеки път да ме снимат медиите, а аз и останалите участници в митингите искаме да помогнем на социално слабите, на хората, които не са си получили по една или друга причина заплатите, на безработните и бедните като цяло. Призовавам ги да подкрепят протестите, да идват, за да се чуе гласът им.Защото на неделните протести сме едни и същи лица-постоянно присъствие.Призовавам всички, да подкрепят недоволството.Ако трябва, ще протестираме под прозорците на управниците, пред институциите, за да се променят нещата. Този граждански протест не е само да скандираме „Мафия” и „Долу ЕРП-та”, а да си кажем болката и да съдействаме на хората да решат проблемите си. Важна е моралната подкрепа от тези, които всяка неделя стоят зад гърба ти, изразяват своята гражданска позиция и искат да бъдат чути. Ние също имаме своите проблеми, но имаме сили да помогнем на изпадналите в беда, които повярвайте ми, не са никак малко.
–Чувстваш ли се удовлетворен от това, което извоюва за металурзите?
– Тяхната кауза е и моя кауза.Отговорността и енергията, която влагам са огромни, за да може протестите да минават мирно и да се решат веднъж завинаги проблемите.Важно е работниците да оценят това, което правя като техен лидер.