Домакин на лагер сбора край крумовградскато село бяха възпитаниците на клуб „Родопи”, начело с ръководителя Минчо Гумаров
Запалени пещерняци от клубове по спелеология в страната си дадоха среща в крумовградското село Рибино. В четиридневния Национален лагер сбор участваха спелеолози от Хасково, Чепеларе, Бургас, Варна. Домакин на проявата бяха кърджалийци от
местния пещерен клуб „Родопи” с председател Минчо Гумаров. Събитието е част от експедиция, свързана с проучването на пещери в региона.
„Кърджалийска област е богата на пещери. На територията й се намират 163 , които са проучени. В община Кърджали бройката им е 45. От 30 години съм по пещерите. Те са животът ми, не мога без тях”, казва Минчо Гумаров. Той сочи, че най-известната сред тях била „Утробата” край село Ненково в местността Тангардък кая. Била известна като Древнотракийското светилище, тъй като се свързвала с култа на траките към Слънцето и Земята. В дъното на пещерата се намирал олтар, който се осветявал от един, единствен слънчев лъч и то само по времето на пролетното равноденствие. Древните траки вярвали, че така се извършва съвъкупление между слънцето и земята.
„За да си пещерняк, е необходимо да притежаваш някои качества и умения”, категоричен е спелеологът. На първо място, не трябва да те е страх от тъмнината и тесните пространства. Добре е да си физически здрав и кален. Трябва да владееш тънкостите на изкачването на скалисти местности и да можеш да боравиш с алпийска техника. Пещернякът трябва да е на ти с биологията, да познава добре представителите на флората и фауната. Сърцатост и добро владеене на нервите , са отличителните белези на занимаващите се със спелеология.
В момента в кърджалийския клуб членуват 15 души, предимно ученици. Всички са преминали успешно изпит по алпийска техника, който включвал умения по катерене и спускане, преминаване по въжен мост, работа с компас. Младите спелеолози с охота се включили в проучването на пещерата „Самара” до Рибино. От водача си Гумаров научили, че има интересни случки с д-р Петър Берон, който е председател на Българската федерация по спелеология. Двамата с Берон проучвали пещерата преди години, по-точно Берон бил път до тук, за да се увери, че Гумаров наистина се е натъкнал на нов вид рак. Парадоксалното било, че земноводното е оцеляло на 360 метра под земята. Дори докторът го отнесъл в София, за да го изследва. Днес тази разновидност рак може да се види в Природонаучния музей в столицата.
„Тази пещера, освен че е водоизточник е и място, където могат да се видят най-красивите карстови образувания в Родопите-сталагмити, сталактити, сталактони”, твърди Минчо Гумаров и допълва, че само там има пещерни бисери, известни като сълзите на пещерата. Участниците в лагер сбора влезли и в Огледалната пещера, която също се намира в района, но достъпът към нея бил по-труден. Заниманията по време на престоя в лагера били свързани с картографиране, заснемане и теренно проучване на леговищата през деня и песни и танци край огъня вечерта.
Всички участници били единодушни, че ще се включат в най-скоро време в организирани експедиции до няколко пещери на територията на общините Джебел и Кирково. В една от тях в местността „Голямата нива” се срещали така наречените черни риби, наскоро открити за науката водни обитатели.
„За някои спелеологията е хоби, на има и такива, за които е начин на живот”, казва още Минчо Гумаров. Той уточнява, че през есента започва курс за обучение на деца, запалени по спелеологията.Заниманията ще се проведат във военната база край Широко поле, а капацитетът на курса бил 20 ученика.
Даниела ТАШКОВА