Художникът Костадин Петков: Варна остава завинаги в сърцето ми

Голямото завръщане в Кърджали на известния творец е представено в изложба за морската ни столица, експозицията е в Дома на културата

Интервю на Даниела ТАШКОВА

27 картини нареди известният кърджалийски художник Костадин Петков-Коцето в Дома на културата. Експозицията е обединена под името „Варна, каквато я видях” и представя спомените на именития автор от преживяното в морската ни столица, сътворени в градски пейзажи. Съвременна и модерна, носеща дух на аристократизъм, Петков пресъздава неповторимата атмосфера на  красивия морски град, в който художникът е живял последните осем години. Творецът е възпитаник на Художествената академия. Бил е галерист, ръководител на школа по изобразително изкуство, преподавател.

Проявата е част от културния календар на фестивала „Перперикон”, който се откри на 25 юни.

–Как изглежда Варна през очите на един кърджалиец, за да я нарисува?

–Всеки художник, където и да попадне, се впечатлява от това, което вижда около себе си. Варна притежава една много хубава архитектура, повлияна от Запад. Непосредствено след Освобождението са канени чужди архитекти, които изграждат облика на по-големите градове у нас. Първата архитектурна сграда, която е строена от чужденци е морската гара-с много специфичен облик.Човек не може да не се впечатли от всичко това. Като морски град Варна има специфична атмосфера и всеки ще забележи полъха на един аристократизъм. Смея да твърдя, че това нещо се долавя в картините ми.Търсил съм да предам играта на светлини и сенки, да се види слънчевото настроение, което денят предоставя на всеки гост и жител на града.

–Прави впечатление, че в картините Ви липсва морето.

– Морето може да бъде рисувано отвсякъде. Ако бях показал морската шир, надали това щеше да бъде Варна, каквато я видях и почувствах.

–В Кърджали живее художникът Георги Шишков, който е заклет маринист и обожава да рисува морето, дори твърди, че е влюбен в него.

-Познавам го, той ми е приятел. Правил съм изложба „Брегове”, където рисувах морето по различни начини. Картините ми бяха приети радушно от публиката. Даже журналистите, които отразяваха събитието, посочиха в заглавията си, родопчанин рисува морето. Това явно им се струваше необичайно. Имах уважението и подкрепата на тамошните маринисти, с някои от тях даже се сближихме.

– Какво Ви отведе  в морската ни столица ?

– Причините са повече от тривиални. В Кърджали бяха започнали съкращения. Дъщеря ми беше студентка във Варна, там се омъжи и когато със съпругата ми останахме без препитание, тя ни каза „идвайте тук”.  Не се замислих много, тъй като Варна предоставя по-благодатна среда за творци. От друга страна се привързах към този град, но в същото време милеех и за Кърджали. Както казва съпругата ми, зор беше да те доведа в този град, сега е зор, да те измъкна оттук. За една артистична натура не е трудно да се приспособи навсякъде. Няма да й е чуждо да живее на село или в голям град. Въпросът е да има очи и сърце да почувства нещата. Заживявайки на ново място, един художник вижда заобикалящата го действителност с по-особен поглед и естествено се влюбва в нещата, в хората. Признателен съм, че срещнах много стойностни личности. Благодарен съм от престоя си във Варна. Там ме включиха в алманаха на варненските художници, а мои произведения бяха рекламирани в списание „Бялото платно”. Поласкан съм от това, че при наличието на 250 действащи художници, аз родопчанинът съм намерил място в тази поредица.и хората могат да видят името ми.

– Има ли място за Родопите във вашето творчество?

-Рисувал съм Кърджали много пъти. Имам доста откупки от страната и чужбина. Намерението ми е да направя изложба, посветена на града, но ми е чудно, защо всеки задава въпроса дали има нещо, свързано с Кърджали. По важно е, че кърджалийци могат да имат една Варна вкъщи.

– Успявате ли да кажете всичко, което чувствате върху платната или скривате нещо?

– Школуван съм и за мен не е трудно да рисувам натюрморт, градски, горски или селски пейзажи, да рисувам човешка, гола фигура, да рисувам портрети.

-Имате ли любими произведения от творчеството Ви ?

-Могат да кажа че всички са ми любими. Трудно ми е да определя кое ми харесва по-малко или повече. Последните 8 години преживявах от това, което рисувах.

–Как оцелява в днешно време един художник?

-Трудно, да не кажа невъзможно. Хората нямат пари за храна. Всеки като си получи  заплатата, пенсията или хонорара, гледа да си изчисти първозадълженията-да си плати тока, данъците, водата. Част от харчовете отиват за храна и облекло и ако остане нещо, може да се даде за изкуство-за театър, кино, концерт. А това да си поръчаш портрет и да си купиш картина вече е екстра, да не кажа каприз. Истината е, че хората нямат пари. През 90-те години, непосредствено след извършването на дворцовия преврат, когато бяха разкрепостени духовете, хората купуваха изкуство, защото беше достъпно. Но се намериха такива, които опорочиха работата на художника, защото сметнаха, че това е бърз начин за забогатяване.

– Къде е границата между изкуството и кича?

– Като говорим за кич и за изкуство, виждаме от какво сме обградени. В същото време думата чалга стана нарицателно за всичко, което е кич, макар, че и в този жанр има оригинални неща.

– Към каква публика са насочени Вашите произведения?

-Имам продадени картини в Америка, Панама, Англия, в арабския свят. От бившите социалистически страни, идвайки във Варна, най-малкото, което са отнасяли от мен,са портрети, правени по поръчка.

–Има ли приемственост между младите художници и тези от по-възрастното поколение?

– Всяко едно поколение рисува съобразно времето, в което живее. За някои може моите неща да не са актуални. Въпросът в изразяването на нещо модерно е при всички случаи смяна на един вкус с друг. Както ако говорим за линия в модата. Хората се насищат на носенето на макси и в един момент това омръзва, но рано или късно се завръща същата модна тенденция. Смяната на един цвят или форма, фигура е свързано с внасянето на нов елемент, който привлича и разнообразява.

– Има ли нещо, което не сте нарисували, а ви се иска да сте го направили?

-Има много работи, които не съм нарисувал. Едно от нещата, което се каня да направя е да нарисувам Кърджали. Но, да не се каня много, защото когато човек започва да си прави планове, тогава Господ се смее. Дано да имам сили и възможности да направя това, което искам. Друго, което съм намислил  е да нарисувам Исус-уникална личност на всички времена. И си казвам, как си ни възпитавали атеистично преди години, а нещата са много прости, има си един създател, сътворил всичко.