Сред участниците в първото издание на Националния форум „Учителят – модел на успешна личност“ беше и Илиян Тосков – старши учител по история и цивилизации в СУ „Васил Левски“ – Крумовград и ръководител на клуб „Историкон“. Форумът събра на едно място учители, образователни експерти, директори и хора, свързани с развитието на съвременното образование, но големият въпрос, който остана след края му, беше много по-дълбок от темата за методиките, технологиите и учебните програми – какъв човек трябва да бъде учителят, за да може да помага в изграждането на други хора.
В своето участие Илиян Тосков постави акцент върху разбирането, че учителската професия не може да бъде сведена единствено до преподаването на знания. Учителят не е просто човекът, който влиза в класната стая, преподава урока и поставя оценка. Неговата работа започва от предмета, но не свършва с него. Истинската отговорност е много по-голяма – да помага в изграждането на личности, на хора със собствена позиция, критическо мислене, чувство за отговорност и способност да правят избори. Защото в крайна сметка училището не трябва да създава единствено добри ученици, а човеци, които един ден да могат да създават по-добър свят.
Според него учителят е този, който издига предмета, който преподава, до висотата на собствената си работа. Нито една учебна дисциплина сама по себе си не е скучна или вдъхновяваща. Такъв я прави човекът, който застава пред учениците. Един учител може да превърне историята в механично запаметяване на дати и имена, но може и да я направи разказ за човешки избори, свобода, отговорност, идеи и съдби. Може да сведе литературата до анализ по схема, но може и да я превърне в разговор за човека. Може да представи науката като поредица от формули, но може и да покаже чрез нея силата на любопитството и откривателството. Именно учителят е този, който вдъхва живот на предмета и показва на ученика защо знанието има значение отвъд оценката.
Това разбиране променя и представата за добрия учител. Той не е човекът, който непременно знае всички отговори. Не е този, който създава свои копия и очаква учениците да мислят като него. Напротив – неговият успех се вижда тогава, когато младият човек започне да мисли самостоятелно. Когато задава въпроси. Когато може да защити позицията си с аргументи, но и да я промени, ако фактите покажат, че е грешал. Когато разбере, че свободата не означава липса на граници, а готовност да носиш отговорност за решенията си.
В основата на това разбиране стои и убеждението, че учителят трябва да изгражда личности, а не просто да подготвя ученици за следващия изпит. Оценките имат значение. Резултатите имат значение. Изпитите и дипломите също. Но те не могат да покажат дали сме научили едно дете да бъде честно, да приема различния, да не унижава по-слабия, да се изправя след провал, да бъде смело, без да бъде безотговорно, и да бъде успешно, без успехът му да е за сметка на другите.
Именно затова мисълта, че училището трябва да създава „човеци“, звучи толкова силно. Защото зад всяка оценка стои човек. Зад всяко контролно има ученик със своите страхове, несигурност, амбиции и мечти. Зад всяко мълчание в класната стая може да има талант, който още не е получил възможност да се покаже. А зад всяко предизвикателно поведение понякога стои млад човек, който все още търси начин да бъде видян и разбран. Учителят не винаги може да реши всеки проблем, но трябва да се опитва да вижда човека зад поведението и личността зад оценката.
Това не означава учителят да бъде безкритично добър или да премахва изискванията. Напротив – изграждането на личност изисква граници, последователност и справедливост. Понякога най-голямата подкрепа е да кажеш на ученика, че може повече и да не приемеш по-малкото от възможностите му. Да му дадеш втори шанс, но и да изискаш той да поеме отговорност за него. Да бъдеш до него, но да не извървяваш пътя вместо него.
Във време, когато изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в ежедневието и образованието, Илиян Тосков поставя и още един важен въпрос – каква ще бъде ролята на учителя в свят, в който технологията може да даде отговор за секунди. Според него най-голямата грешка би била учителят да се опита да се състезава с изкуствения интелект. Това е състезание, което няма смисъл. Машината ще бъде по-бърза в намирането на информация, в генерирането на текст, в обработването на огромни масиви от данни. Но задачата на учителя никога не е била просто да бъде най-бързият източник на информация.
Затова изкуственият интелект не трябва да бъде възприеман като враг, а като съюзник. Учителят трябва да го използва разумно, да показва на учениците как да работят с него критично и отговорно и как да различават помощта от зависимостта. Не да забранява технологията, а да учи как да се задават правилните въпроси. Не да приема всеки генериран отговор като истина, а да възпитава навика за проверка. Не да позволи на изкуствения интелект да мисли вместо ученика, а да го превърне в инструмент, който разширява възможностите на собственото му мислене.
И точно тук ролята на учителя става не по-малка, а още по-важна. Защото изкуственият интелект може да даде информация, но не може да замени човешкия пример. Може да генерира аргумент, но не може да изживее моралната отговорност за него. Може да предложи решение, но не може да научи младия човек защо понякога правилното решение е по-трудно от удобното. Може да отговори на въпрос, но не може да замести онзи възрастен, който с поведението си показва как се постъпва достойно.
В своята работа Илиян Тосков търси именно този баланс между традицията и новото. Чрез клуб „Историкон“ учениците работят с архиви, документи, фотографии и стари вестници, но едновременно с това използват и съвременни технологии. Така пожълтелият документ и изкуственият интелект не се противопоставят, а се срещат в една обща задача – ученикът да търси, да проверява, да сравнява, да задава въпроси и да създава собствено знание.
Този подход превръща учениците от пасивни слушатели в активни участници. Те не просто четат историята, а я изследват. Не просто възпроизвеждат чужд текст, а създават собствен. Не просто изпълняват задача за оценка, а участват в реални проекти, чиито резултати остават след тях. Именно в такива моменти образованието престава да бъде абстрактно и започва да изгражда увереност, отговорност и чувство, че трудът има смисъл.
Участието на Илиян Тосков в Националния форум „Учителят – модел на успешна личност“ постави Крумовград в този по-голям разговор за бъдещето на образованието. Не само с конкретните проекти и резултати, а с една философия за професията – че учителят трябва непрекъснато да се развива, да търси нови пътища и да не се страхува от промяната. Защото човек, който отказва сам да се променя, трудно може да подготвя други хора за свят, който непрекъснато се променя.
Но може би най-същественото послание от участието му остава извън всяка методика и технология. То е свързано с личния пример. Учениците виждат много повече от това, което им казваме. Те виждат как реагираме, когато грешим. Как се отнасяме към по-слабия. Как приемаме различното мнение. Как използваме авторитета си. Как говорим за хората. Какво правим, когато изборът между правилното и лесното стане труден.
И точно затова всеки учител преподава много повече от своя предмет.
Той преподава себе си.
Преподава отношението си към света.
Преподава ценностите си.
Именно така учителят издига предмета си до висотата на собствената си работа – когато зад урока се вижда човекът, а зад знанието се открива смисълът.
В крайна сметка учениците вероятно ще забравят част от датите, термините и определенията. Ще забравят някои оценки и контролни. Но ще помнят кой е повярвал в тях. Кой им е дал възможност да опитат още веднъж. Кой е изисквал повече, защото е виждал, че могат повече. Кой ги е научил да не приемат първия отговор за окончателен и да не възприемат първия провал като присъда.
И ако след години тези ученици бъдат хора, които могат да мислят, да създават, да поемат отговорност и да виждат човека до себе си, тогава учителят е постигнал нещо много по-голямо от добър резултат на изпит.
Тогава е помогнал да се изгради личност.
А именно такива личности могат един ден да изградят по-добър свят.
Защото истинската работа на учителя не приключва с последния звънец. Тя продължава чрез хората, които излизат от класната му стая – чрез решенията, които ще вземат, чрез начина, по който ще се отнасят към другите, чрез света, който един ден ще създадат.
Арда нюз