Стотици жители на Чернооченско посрещнаха Хъдреллез с древния обичай мартъфал – ритуал, който и тази година събра надеждите, молитвите и вярата на хората под щъркеловите гнезда в родопските села.
Още в късния следобед на 5 май улиците на Бели вир оживяха от пременени момичета, които обикаляха от къща на къща със свещения съд за ритуала. На всяка врата домакините пускаха в него малки предмети – обеци, мъниста, пръстени и сувенири, символ на пожелания за здраве, любов, плодородие и щастие.
Подобна атмосфера е имало и в Пряпорец, Дядовско, Житница, Железник, Черноочене, Черна нива и Лясково, където традицията продължава да се пази жива и да свързва поколенията.
След обиколката предметите били изсипани в голям казан с чиста вода, украсен със зеленина и полски цветя. По стар обичай съдът бил оставен да пренощува под открито небе – в Бели вир това отново станало под най-старото щъркелово гнездо в махала Средица.
„Под щъркелите всичко се сбъдва. Те носят благословия от небето“, разказват местни жени, докато покриват казана и оставят ритуалът да бъде „пазен“ през нощта.
На разсъмване десетки хора се събрали край казана за най-очакваната част – изваждането на предметите и наричанията, известни като „маане“. В тишината на ранното утро избраното момиче развързало покривалото, а събраните слушали с внимание всяка строфа, която според поверието предсказва съдбата на притежателя на предмета.
„Без кафе с мляко не става. Трябва да си чист, за да чуеш какво ти казва съдбата“, сподели младата майка Неше Лютфи.
След последното маане напрежението отстъпило място на усмивки, хора и родопски песни. Възрастните приемали ритуала като знак, че традицията продължава да живее, а младите – като връзка с корените им.
„Това ни държи живи. Традицията. И щъркелите – те винаги се връщат“, казва баба Фатмегюл Салим от Бели вир.
За хората от Чернооченско мартъфалът е много повече от обичай. Той е символ на общност, памет и надежда, а щъркелите над ритуала напомнят, че домът, вярата и коренът винаги намират път обратно към човека.
Исмет ИСМАИЛ
