Книга за „несвободата” на свободния човек
Точно в деня /10 ноември/, в който Ноемврийският пленум на ЦК на БКП прие оставката на Тодор Живков след 35-годишното му управление на страната ни, Георги Илиев представя в Керимовата къща от 18 ч. своята книга „Улица игрище 2. Кунински премеждия”, за да се попитаме още веднъж промени ли се нещо за изминалите 22 години.
Написах тази книга, казва той, за хората с усещане за свобода, погледната през очите на докарания до индивидуалната лудост.Но и през очите на една всеобща колективна лудост, довела до дългия път и мъчителното пътуване към южната ни границата. А между тези два бряга на личната и червената лудост стои обезсилената и измъчена от нечии дребни сметки родина. И 22 години след поставянето началото на така наречения демократичен социализъм в България, все още витае във въздуха въпросът на главния герой на книгата Светослав. Той се пита, също като нас, какво ли ни очаква…Но след него остава само мълчание, което дори Бог не нарушава.
„Улица игрище 2. Кунински премеждия” е един важен мемоарно-биографичен документ за вчерашния регионален и национален ден, който търси подстъпите към утвърждаването на конструктивното, креативното и съзидателно начало за човека като еманация на Божествения дух, казва Петър Хаджинаков, рецензент на книгата.
На „сцената” на една малка уличка в един малък градец /Кунево/ се разиграва моделирането на новата политическа, социална и психологическа система. И този минимодел е една малка част от общонационалния, общонародния, който се е формирал не и без помощта на първия. И то в не толкова „спортменската” среща между отборите в „А” и „Б” групите, между „големите” и „малките” играчи. Именно в този „двубой” се заражда диалектическата картина на днешната ни обществена действителност. И не само на нея. Но и на много по-далечната. Тази в необозримото бъдеще. Дано поне в него лудостта е свършила, е надеждата на автора.