Литературен салон „Петя Караколева“ обявяват конкурс за есе(импресия) и за стихотворение на тема „Песни за моя град“. Конкурсът е посветен на Деня на Кърджали – 21 октомври, и на връчването на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”. Конкурсът е ежегоден и е част от събитията, съпътстващи Националната награда за детска литература „Петя Караколева”. Изпълнява една от нейните задачи: да подкрепя младите творци, да им даде поле за изява на национално ниво, да изработва високи естетически критерии.
Право на участие имат всички ученици и младежи до 18 години от град и област Кърджали. Оценяването и класирането се извършва от журито, което излъчва лауреата на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”.
Есетата (импресиите) и стиховете се оценяват и класират по творческо присъствие и емоционална наситеност, вдъхновени от стихосбирката на Петя Караколева „Песни за моя град”, посветена на родния й град. Част от стихотворенията са приложени към настоящия регламент. Цялата стихосбирка е публикувана в сайта на Петя Караколева www.petiakarakoleva.alle.bg
Присъждат се 3 награди за есе (импресия) и три награди за стихотворение, а отличените творби ще бъдат публикувани в сайтовете на Националната награда „Петя Караколева”.
Награждаването се извършва по време на връчването на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”. Най-добрите творби откриват ритуала по връчването на наградата.
Срок за изпращане на есетата: 1 октомври 2011 година.
Адреси:
Кърджали, НЧ „Обединение 1913”, ул. „Републиканска” 47.
За конкурса „Песни за моя град”.
ПЕСЕН ПЪРВА
Кривача красота и въздух злат,
какъвто само в марта е бозал
пречист, пребял стрък момина сълза
и пълнил свойте чашки с аромат.
А в къщите – по български закон –
със хляб и сол се среща всеки гост,
за здравето се вдига всеки тост
на масата – най-светия амвон.
Под къщите и днеска си стоят
темелите на древни времена –
без техния кураж и твърдина
дали би оцелял, мой роден град?
ПЕСЕН ВТОРА
Тук буките пият в кафяви бакъри
зеленото вино априлско,
равнецът радопски по нещо кахърен
омая на билка разплисква
и тя ме повежда по друми припрени
към чудото с име Армира,
с колони – ръце към небето прострени,
и под със мозайка бродиран…
А тя ме повежда в гора вкаменена,
умряла във време далечно,
чиито дървета са живи остени,
подкарали брèзата вечност…
И тя ме повежда по вита пътека
на каменна сватба, където
хорото се вие от века на века
и песни крепят висинето…
За твоята хубост така те обичам,
мой крайо на вехти войводи,
че вместо с китило – с любов ще те кича,
мой Кърджали, граде мой роден!
ПЕСЕН ТРЕТА
Мъжете тука сявга са мъже
със дух на воини – свят и непокорен,
не може нито пушка, ни въже
да им изтръгне българския корен.
Жените тука сявга са жени
и раждат челяд жилава и яка,
а в пазвите им кръглите луни
са в бяло пълнолуние от мляко.
Небето тука сявга е небе,
по-синьо от криле на сини птици –
то все ще бъде нашето небе
и все ще има слънчеви зеници.
Земята тука сявга е земя,
макар че векове е пожарена –
тя все ще бъде нашата земя
и все ще е от нас благословена.
РОДОПСКА ТИШИНА
Родопска тишина – заспало ехо
във скута на ждрело, обрасло с мъх;
мъгла, навлякла бяла дреха;
небе, омаяно от меден дъх.
И в тази тишина – родопска песен,
Руфинкината, пее мъжки глас,
отглася чанът с песента калесан
и срива всякоя човешка власт.
Остават среброгласи чисти звуци:
съгласни – ропотливо-речен звън,
среднощ целуващи дъжда капчуци
средден поникнал пред очите сън;
и гласни – слънцеоко руйно вино,
поляло се по дол и връх висок,
милувка топла на южняк копринен,
бодлива сладост на къпинов сок.
Родопска тишина – родопска песен,
прелели се и слели се в една –
дори и тишината тук е песен,
без песните тук няма тишина.