Д-р Вълчева: Туберкулозата не се лекува по клинична пътека на Здравната каса, борбата с болестта е приоритет на здравното министерство и субсидиите идват оттам.

Водещи, Общество

Седмица на отворените врати се провеждат в Кърджалийската болница в дните от 11 до 15 ноември. Скринингът е част от Националната програма за превенция и контрол на инфекциозното заболяване. В тази връзка „Арда нюз”потърси мнението на пулмолога д-р Диана Вълчева, началник „Пневмофтизиатрично отделение” в лечебното заведение.”

Интервю на Даниела ТАШКОВА

Д-р Вълчева, туберкулозата е социално значимо заболяване, което често завършва с летален изход. Световната здравна организация даже си е поставила за цел до 2050 година болестта да бъде изкоренена. Бихте ли казали конкретно за Кърджалийска област, чука ли „жълтата гостенка” на вратата ни?

Не мога да твърдя такова нещо. Ако трябва образно да се изразя, „жълтата гостенка” не чука на вратата ни. Общо взето заболеваемостта през последните 3-4 години се задържа на едно ниво. Можем да бъдем спокойни, че в момента в нашата област нещата са под контрол.

В сравнение с миналата година каква е заболеваемостта?

-Тази година заболелите са малко повече. В края на 2012-та приключихме с 22-ма новорегистрирани пациенти, което е обнадеждаващо. За момента има 25 болни. При нас се лекуват и много пациенти от Смолянска област в активната фаза на болестта. Те се регистрират като болни в техния регион, но провеждат лечение при нас. Показателят на заболелите обаче остава нисък в сравнение с предишни години. Спокойно можем да отбележим, че болните намаляват.

Като лекар как си обяснявате този факт, какво е мястото на профилактиката ?

Може да се каже, че донякъде се дължи на профилактиката. Хората започнаха да обръщат внимание на своето здраве, но пък това не бива да ни успокоява, тъй като област Кърджали се обезлюдява. Това също оказва влияние на цифрата заболели.

Хората напускат региона в търсене на работа.Остават предимно по-възрастни хора. Има неосигурени лица, които не търсят лекарска помощ. Намалената бройка не може да ни успокоява. Наистина има хора, чакащи болестта им да напредне и клинически състоянието им да се влоши и едва тогава да потърсят лекар. Правим всичко възможно неосигурените пациенти да се възползват да се прегледат.

Значи неосигурени лица няма да бъдат върнати при симптоми за туберкулоза?

– Неосигурени пациенти няма да бъдат върнати. Всеки, който желае, може да се възползва точно от тази инициатива и да се прегледа.

Как ще се отрази на вашето отделение, ако Здравната каса заплати само 80% от дължимото по клинични пътеки?

– Туберкулозата не се лекува по клинична пътека на Здравната каса. Борбата с болестта е приоритет на здравното министерство и субсидиите за лечение на болните идват оттам. От ведомството осигуряват и лекарствата, рентгеновите филми и микробиологичните консумативи за диагностика. Заплаща се за всеки пациент, минал през стационара на лечебното заведение. По отношение на това заболяване, ние нямаме проблем.

– Ромското население ли е сред най-уязвимия контингент от тази болест ?

– Това е така, но между 25-те заболели през тази година няма роми. При тях е трудно да бъдат докарани на преглед, дори и да има организирана подобна инициатива. До миналата година към МЗ функционираше неправителствена организация, която съдействаше за профилактика на болестта при ромското население. Организацията се спонсорираше по европейска програма за превенция и контрол на туберкулозата. Оттам помогнаха цялото компактно ромско население в областта да бъде прегледано.По-голяма част от ромите са в Кърджали- в кв.”Боровец”, в района на Перперек, и в крумовградските села Орех, Странджево, Бук

По време на акцията хората бяха извозени с автобуси до кърджалийската болница, където бяха обстойно изследвани, направи им се проба „Манту”, рентген и т.н. От 300-400 човека се оказа, че има само двама заболели, които впоследствие преминаха успешен курс на лечение при нас. За съжаление тази неправителствена организация вече не съществува, поради липса на субсидии.

Мнозина се притесняват, че с бежанската вълна от Сирия в страната ни могат да се разпространят инфекциозни болести. Доколко това важи за „жълтата гостенка” и има ли реален риск от зараза?

– Не знам в Сирия на какво ниво е разпространена туберкулозата. Трябва обаче да сме внимателни и лекари и пациенти. При всяко оплакване, което продължава повече от три седмици, е необходимо да се вземат по-сериозни мерки.

– Каква е вероятността след вирусна инфекция да се развие заразното заболяване?

– При вирусната инфекция организмът отслабва, пада и имунитетът. При някои случаи е възможно да се наблюдава латентна, скрита туберкулозна инфекция , която при здрав организъм да не се прояви. Една вирусна инфекция срива имунната система за един кратък период и тогава вече туберкулозните бактерии, които дремят в организма могат да се активират. При част от новозаболели пациенти, болестта е открита точно по такъв повод.

Доколко е вярно твърдението, че преболедувалите от туберкулоза развиват имунитет срещу рак?

– Има разработка на проф.Спартак Хаджиев по тази тема. Най-общо казано, пробата „Манту” може да се използва при онкоболни точно с такава цел. Доколкото знам, неговата дъщеря продължава изследванията в тази насока. Лично аз не съм забелязала подобен ефект. Методът се прилага предимно при безнадеждно болни, при които лечебните методи са изчерпани и е останала само надежда. Може да има макар и малко повлияване, но зависи много и от хистологичния тип карцином. Лично аз не съм достатъчно убедена, че това може да помогне.

Диабетиците ли са най-уязвимите за развитие на болестта?

– Уязвими са няколко групи хора, но най.-вече диабетиците. В групата са онкоболни на химиотерапия или лъчетерапия, злоупотребяващи с алкохол, наркомани. Пациенти с редки заболявания също са уязвими, както и тези с поддържаща кортикостероидна терапия. При клошарите и децата също има риск.

– Колко души минаха профилактични прегледи при сегашната акция на отворени врати?

– Дотук се отзоваха 40 души, което е добре като бройка. Сред тях имаше такива с конкретни оплаквания, но пък останалите не бяха с клинична картина. За радост няма заболели.

– Значи ли това, че здравната култура на българина се подобрява?

– Да, наблюдава се такъв аспект, което е похвално.