Вчера се навършиха 21 години от падането на комунистическия режим. 10 Ноември 1989г. със сигурност е една от най-емблематичните дати в историята на Република България. Тя не само променя, политическия строй в страната, но по същия начин променя плановата икономика с капиталистическата, което от своя страна изцяло променя битието на българина и до ден днешен. Промените, които настъпват налагат демократични избори и именно тогава се дава старт на политиката в „Прехода”.На 8 февруари 1990 г. е избран първият министър-председател – скандалният Андрей Луканов. Наследника на БКП, смятан за създател на българската мафия, дори оглавява и второто 77-о правителство. Правителството на БСП не може да обедини цялото население, което се отразява на политическата стабилност. Набира сила и ориентацията в дясна посока, като то намира отражение в СДС. Третото правителство за същата година е коалиционно между – БСП,СДС и БЗНС, което е оглавено от Димитър Попов. Следва самостоятелно правителство на Филип Димитров, което не просъществува дълго време. През 1992г. се забелязва политическата сила, която с либералните си ценности и идеи, ще толерира в страната ни, а именно ДПС оглавявана от Ахмед Доган. Той подкрепя БСП и по тази начин е създадено 80-тото правителство начело с Любен Беров. Смяната на икономическата система довежда до тежко социално-обществено положение, което довежда до служебното правителство на Ренета Инджова. Не проведените демократични избори, властта е поета, отново от БСП в коалиция с др. леви формации. Новият министър-председател Жан Виденов довежда България, може би до трета национална катастрофа, която е известна, като „Жан Виденовата зима”. Следва ново служебно правителство на Стефан Софиянски, което за сега е последното в историята на страната ни. През май 1997г. СДС успяват да създадат заедно с БЗНС-НС и Демократическа партия, коалиционно правителство, което е оглавено от Иван Костов. Новото правителство ни прави свидетели на най-драматичните сделки, при които наши компании и заводи са продадени за жълти стотинки. Новият век доведе на българската политическа сцена едно ново лице, а това бе Симеон Сакскобурготски, който оглавява НДСВ. Той печели най-много гласове на изборите през 2001г. и заедно с политическият балансьор ДПС успяват да съставят 85-тото правителство. През 2004г. България става член на НАТО, за което Соломон Паси има големи заслуги. Започва реформиране във всички сфери, което довежда да първи възходящи темпове в показателите на икономиката, не успяват да припокрият обещанията на негово Превъзходителство. На състоялите се демократични избори през 2005 г. се очертава политическа пъстрота, като чак на третия опит на ДПС е съставено коалиционно правителство между БСП, НДСВ и ДПС. Новото правителство показва най-високи темпове на икономически растеж, а именно всичко това намира отражение е в присъединяването ни в Европейският съюз през 2007г. През 2006г. на сцената се появява и нов политически субект. Това е ГЕРБ партията на Бойко Борисов. Тя успява да мобилизира най-много избиратели на изборите през 2009г. Бившият главен секретар на МВР съставя самостоятелно правителство, което в някои моменти е подкрепяна от АТАКА и Синята Коалиция. Положението на новото правителство не е цветущо, икономическата криза и неубедителните реформи които се опитва да прекара новия кабинет довеждат до нестабилност във всички сфери на страната. Силната опозиция от страна на ДПС и БСП, припомнят на Бойко Борисов евентуалните негативни последици от тази политика. Не трябва да изключим РЗС, начело с Яне Янев, който успява на няколко пъти да постави правителството в неловко положение. Дали полицейският произвол, който се шири из страната, заедно с икономическата криза и увеличение на безработицата ще доведат до нови политически последици? Създаването на нова политическа инициатива от страна на президента Георги Първанов, също показва гражданско недоволство. Дали и съдени преди това от правителството хора ще се кандидатират за президент? Дали предсказанията от средите на опозицията, за предстоящи парламентарни избори, ще доведат до ново служебно правителство?
Байрам БАЙРАМ