В чернооченското село Бели вир отново затупа сърцето на общността. Десетки вярващи се събраха за традиционния молебен за дъжд, здраве и берекет. Той е дълбоко емоционален ритуал, който и днес остава сред малкото съхранени социални мероприятия и най-силни духовни опори, удържащи духа на местните хора.
За да почувстват тази топлина, край култовото място с вълнение пристигнаха както изселници от Турция, така и гурбетчии от Западна Европа. Събитието се превърна в трогателна среща на поколения, съдби и копнеж по родното.
Молебенът се проведе до древния стар гроб, за който се предполага, че е принадлежал на влиятелен мюсюлманин. В непосредствена близост се намира и заблатеното езеро „Сюлюк гьол“ (Езерото с пиявиците), което е единственото находище на медицински пиявици в целите Родопи. Това придаде на празника особена, почти мистична атмосфера, изпълваща присъстващите с респект и трепет.
Духовната част бе водена с молитвена извисеност от имамина на чернооченската джамия Шабан Мюслюм, духовника на село Охлювец Месут Кадир и местни проповедници.
Сред уважилите празника гости бе и заместник-кметът на Община Черноочене Мюмюн Бекир.
Организаторите и кметът на село Бели вир Джеватин Юмер с искрена признателност и искри в очите благодариха на всички жители и дарители, благодарение на чиито отворени сърца събитието за пореден път стана реалност.
Още в навечерието на молебена селото заживя с трепетен ритъм. Под вещото ръководство на баш майстора Белгин Акиф, рамо до рамо, с много смях и отговорност, хора от всички възрасти се събраха около големите казани, за да приготвят традиционния пилаф.
Едни режеха продуктите, други бдяха над огъня, трети разбъркваха ароматната смес… Процес, който отдавна е прескочил рамките на обикновеното готвене. Това е свещен общностен ритуал – един от малкото останали поводи хората да застанат хванати за ръка, да се сплотят, да се чуят и да предадат живия огън на традицията на идното поколение.
Щедрото раздаване на димящия курбан бе преживяно като истински символ на единството, споделената радост и взаимопомощта.
А местните отново си тръгнаха с надежда и с твърдата вяра, че когато искрената молитва и общите човешки усилия се съберат на едно място, годината няма как да не донесе здраве, плодородие и благополучие за всички.
Исмет ИСМАИЛ