Има пътеки, които не се измерват в километри, а в истории. Навлизането в прохладното дефиле на река Улудере, днес позната като Величка и Харманлийска река, е точно такова пътуване. Стъпваш в пространство, където времето се размива, а всеки камък под краката ти пази следите на хора, преминали тук векове преди теб.
На около 2,5 км източно от село Йончово, на границата между общините Черноочене и Минерални бани, се крие едно почти забравено богатство – старите термални извори на реката.
Те все още носят топлината и минералния аромат на земята, макар да са обвити в тръстика и мъх. В миналото хора от околните села са идвали тук за лечение и отдих. Слабо минерализираната топла вода е облекчавала различни заболявания.
Каменните корита и полуразрушените басейни напомнят за онези времена, а местни жители от Йончово разказват, че изворите са били проучвани през 80-те години.
Ако спреш за миг и се заслушаш в шепота на водата, усещаш присъствието на миналото.
Тези извори носят потенциал за нов живот, а именно да бъдат част от бъдещ общ културно-туристически маршрут, който съчетава природната магия на Източните Родопи с богатата история на селата от района на реката.
Днес районът е потънал в тишина. Зеленината, песента на птиците и спокойствието на долината създават особена, почти мистична атмосфера.
Улудере винаги е била жива артерия, естествен коридор между планината и равнината. По бреговете ѝ са отеквали гласове на траки и римляни, а старите карти разказват за пътища, които са следвали течението и са свързвали малките махали с големите търговски маршрути на Тракия.
Името „Улудере“ е било ориентир за уморени пътници, занаятчии и кираджии. Долината е давала хладина, вода и сигурен път към старите кервансараи. Нагоре по течението са тракали колелата на водни мелници, а бученето на термалните извори, старите ълъджаци, е съпровождало ежедневието на местните хора. Те са използвали силата на „Голямата река“, за да мелят брашно, да перат, да лекуват и да живеят в ритъм с природата.
Днес природата е възвърнала своята територия. Там, където някога е кипял живот, те посреща зелен храм от сключени клони, които пропускат мека, мистична светлина. Водата се плъзга спокойно през малки вирчета, а огладените камъни изглеждат като застинали свидетели на безброй човешки съдби.
Вървейки по коритото, се превръщаш в част от тази вечна хроника – още един пазител на тайната – Улудере.
Исмет ИСМАИЛ