В подножието на Източните Родопи, в чернооченското село Комунига, една семейна история продължава да зрее като пчелен мед – бавно, търпеливо и с много любов. Година след първия ни разказ за тях, фамилия Мехмедали посреща новото медовземане с още по‑голяма увереност и още по‑силна отдаденост към занаята.Тук пчеларството е семейна съдба, изкуство и мисия, чийто най‑чист плод е родопският биомед. Преди единадесет години всичко за семейство Яшар Нурай и съпругата Сение започва с подарък от два кошера, поднесени от човек от селото.
Днес, година след нашата първа среща, пчелинът му вече надхвърля 30 кошера, а страстта му е още по‑силна. „Пчеларството е изкуство и търпение“, казва Яшар. „А Родопите дават мед, който няма аналог.“ Баща му, Нурай Мехмедали, който е неговата дясна ръка, отново напомня защо медът от този край е толкова чист: „Тук няма интензивно земеделие, няма замърсители. Пчелите събират нектар от диви билки и растения. Затова медът ни е истински биологичен.“
Когато младото семейство на Яшар замине за сезонна работа в Западна Европа, грижата за пчелите поема баща му Нурай, подкрепян от съпругата си Ганиме. „Добре е всички в семейството да знаят основите на занаята“, казва той. „Не става дума само за производство, а и за продажба, което е шанс за допълнителен доход.“Традицията в Чернооченско е древна. Местности като „Кованлъка“ и „Кован кая“ напомнят, че тук пчеларството е живяло векове преди нас. И днес то продължава да привлича младите не със скорост, а с устойчивост. Климатичните промени отново се усещат, като тази година медовземането започва по‑късно.
Но семейството не губи дух. „Тайната не е в техниката, а в отношението, трябва любов, спокойствие и сърце.“казват те.
Докато първите пчели на сезона се връщат с прашец по крилете, Яшар и Нурай започват новата година с увереност. Техният мед е нещо повече от продукт. Той е история. История, започнала с два кошера и превърнала се в семейна традиция, която продължава да зрее година след година.
Исмет ИСМАИЛ