Данните от парламентарните избори през 2026 г. в 9 МИР – Кърджали, сравнени с вота от 2024 г., очертават дълбока трансформация на политическата картина – както в процентно изражение, така и в реален брой гласове. Най-ясният процес е допълнителната консолидация около ДПС. Партията нараства от 30 877 гласа (41.27%) през 2024 г. до 43 522 гласа (56.16%) през 2026 г., което означава ръст от 12 645 гласа. Така ДПС успя да запази лидерството си в региона.
На този фон се откроява и появата на „Прогресивна България“, формацията на бившия президент Румен Радев, която печели убедително изборите в национален мащаб и ще разполага с парламентарно мнозинство. В Кърджали тя събира 18 853 гласа (24.33%) и се утвърждава като втора политическа сила, пренареждайки сериозно периферията на вота. Гласовете, които получи формацията на Румен Радев в района успяха да бият рекорда на ГЕРБ от 2009 година, когато благодарение на водача на листата Вежди Рашидов бяха получени 18 648 гласа. Друг подобен успех успя да постигне БСП с водач на листата Стефан Данаилов, за когото през 2005 година гласуваха 17 746 души.
Най-драматичният срив е при АПС – от 28 859 гласа (38.58%) през 2024 г. до 3 307 гласа (4.27%) през 2026 г., или загуба на над 25 500 гласа. Това е ключовият фактор за преразпределението на електората в региона.
При останалите парламентарно представени сили тенденцията е по-скоро низходяща. ГЕРБ-СДС записва 3 757 гласа (4.85%) спрямо 5 561 гласа (7.43%) през 2024 г. – най-слабият резултат на партията в Кърджали от създаването ѝ. Данните затвърждават устойчива тенденция от последните няколко избора – постепенно свиване на подкрепата за партията на Бойко Борисов в региона.
ПП-ДБ остава почти без промяна – от 2 464 гласа (3.29%) до 2 603 гласа (3.36%), което показва стабилност, но без разширяване на влиянието.
„Възраждане“ регистрира катастрофален срив – от 2 302 гласа (3.08%) до едва 999 гласа (1.29%), или загуба на над 1 300 гласа. С подобен резултат формацията трудно би могла да излъчи дори общински съветник в Кърджали, където към момента има трима, което ясно показва мащаба на отстъплението ѝ на местно ниво.
При БСП също има отлив – от 1 698 гласа (2.27%) до 1 128 гласа (1.46%), а ИТН губи повече от половината си подкрепа – от 1 218 гласа (1.63%) до 503 гласа (0.65%), което на практика я вади от политическата сцена.
Любопитен акцент е свързан с „Величие“. През предходния мандат формацията имаше депутат от Кърджали, който се запомни с няколко шумни акции около нерегламентирани сметища, но без последваща устойчива политическа дейност. На изборите през 2026 г. „Величие“ остава с 660 гласа (0.85%), което показва ограничен ефект от това присъствие.
Вотът „Не подкрепям никого“ намалява от 1 164 гласа на 977 гласа, което подсказва, че част от протестния вот е бил пренасочен към реални политически алтернативи.
Показателна е и картината при най-малките участници. През 2024 г. партия „Кой“ събира едва 13 гласа – най-ниският резултат, докато през 2026 г. „Партия на Зелените“ е с 24 гласа – аналогичен минимум. В допълнение, цели 9 партии и коалиции остават под 100 гласа, което подчертава силната фрагментация извън основните играчи.
Все още остава отворен въпросът за разпределението на петте депутатски мандата в Кърджали. Възможните сценарии са няколко – 3 мандата за ДПС, 1 за „Прогресивна България“ и един за „Възраждане“. Друг възможен вариант, който беше анонсиран в публичното пространство от водачът на „Прогресивна България“ Иван Демерджиев – 2 за ДПС, 2 за формацията на Румен Радев и един за „Възраждане“.
Окончателната конфигурация ще стане ясна в края на седмицата, когато Централната избирателна комисия обяви имената на избраните народни представители в 52-ото Народно събрание.
В обобщение, Кърджали остава регион с ясно изразен доминиращ център в лицето на ДПС, но вече с нов силен втори полюс, докато редица партии – включително доскоро по-влиятелни – губят позиции или изпадат в политическа периферия.
