Проучване сред 200 представители на различни уязвими групи, с акцент върху ромската общност, беше проведено сред жителите на община Кърджали, за да се изследват съществуващи негативните стереотипи в процеса на устойчива интеграция и как да се справяме с тях. То се извърши от Фондация „Младежки център Кръг – Арт движение Кръг“, в качеството й на партньор на Бенефициента – Oбщина Кърджали по интегриран проект „Шанс – Интегриран подход за социално приобщаване“, съгласно сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG05M9OP001-2.056-0024 от 01.02.2022 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“2014-2020 и Оперативна програма „Наука, образование и интелигентен растеж“2014-2020 – съфинансирани от Европейския социален фонд на Европейския съюз, по Процедура за конкретни бенефициенти BG05M9OP001-2.056„Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – Компонент 2“.
Във връзка с проучването се проведе анкетиране на място в Кърджали, както и в селата Перперек и Миладиново, с ученици, с ромски семейства, с граждани и обществени фигури от всички етноси, за да се установят най-често срещаните обществени нагласи и съответно да се развият политиките в полза на успешната социализация и интеграция на представителите на етническите малцинства, в т.ч. ромите и уязвимите лица/групи в риск от маргинализиране и социално изключване. Изследването се фокусира конкретно върху: ученици, граждани /служители, родители/ и представители на бизнеса.
В групите на учениците и гражданите са изследвани лица, за които са характерни слабо владеене на български език, риск от ранно отпадане от училище, ранни бракове, продължителна безработица, риск от бедност. С представителите на всички анкетирани групи и лица – анкетното проучване е изпълнено чрез процедурата на живото индивидуално интервю, с цел постигане на обективност на извадките.
При изследването беше отчетен голям и неизползван ресурс за промяна на обществените нагласи в самата ромска общност към по-високо образование и успешна професионална кариера, както и необходимостта да се разширява целенасочено публичният медиен разказ, чрез предаванията по телевизиите и публикациите в медиите, представящи постижения на представители от ромската общност в различни сфери – от учебни постижения, през гражданска активност до наука и технологично развитие.
Анкетата с ученици от различни етнически общности разкри актуални проблеми, свързани с обучението и подготовката им като конкурентноспособни участници на пазара на труда. Най-значимият е, че голяма част от ромските деца проявяват незаинтересованост към ученето и не възнамеряват да продължат училище, за да придобият средно образование. Особено лош атестат за съвременната действителност представлява фактът, че почти две трети от учениците, без разлика на етнически произход и възраст, са убедени, че „Най-добри в училище са тези, които имат пари за частни уроци“. 80% от анкетираните ромски младежи нямат „любим предмет“ и признават, че няма да продължат да учат, като момичетата откровено изразяват желание да се омъжат и да имат деца. Ранното отпадане от училище е свързано с тези нагласи, които обаче невинаги са индивидуални, а по-скоро съответстват на някои социални норми в ромските общности, които възпрепятстват достъпа на момичетата до образование и особено до средно образование. Как да превърнем думите за равенство на шансовете от най-ранна възраст в реални практики срещу разцеплението в обществото – това е въпрос, пред който е поставена най-напред училищната система, в която се формират едновременно знания и ценности.
Силно влияние на семействата се отчита при учениците, когато става дума за бъдещето им. Прави впечатление е, че при въпроси за това: „дали ще продължат обучението си и къде виждат реализацията си /в България или чужбина/ – при представителите на ромската общност преобладава отговорът, че това зависи от родителите им. Връзката среда-училище-качество на образованието-житейска траектория на ученика очевидно е натоварена с тежестта на семейната традиция, в която образованието не се съотнася с житейския успех, с конкурентноспособността на пазара на труда, с визията за професионална кариера на детето и младия човек.
При въпрос за социалните дистанции, при учениците прави силно впечатление предпочитанието им към обучение, което би било организирано в класове по етнически признак, където „роми учат с роми, турци с турци, българи с българи“. Обяснението е: „защото така ще имам повече подкрепа от своите“. Това несъмнено е свързано с високия процент на отговори /57%/ на интервюираните, в които се откроява тенденция за подценяване на резултатите на ромите не само в училище, но при конкурси и при кандидатстване за работа и т.н.
Прави впечатление също, че училищата, обществените организации и държавните органи пропускат възможности да приобщят младите хора към осъществяването на граждански каузи от общ интерес, а това участие е част от възпитанието на гражданската активност на учениците, част е от механизмите, които насърчават индивидуалното участие и „индивидуално гражданство“ на децата и младежите. Наистина е жалко, че 88 % от респондентите в изследването не са участвали в доброволчески инициативи, а доброволци са били само 14 младежи: 11 от тях в акции за почистване и 3 за оказване помощ на приятели и деца от ромски произход. Тук е мястото на съответните институции да планират и реализират дейности, чрез които да насочат учениците от всички етнически общности към полезни дела и да интегрират усилията им към подходящи обществени каузи и форми на гражданска активност.
На дневен ред стои нерешена темата за образователната бедност, в която се отразява зависимостта между образователните шансове на отделния индивид с неговия социален произход и доходите на семейството. Нуждаем се от мерки, с които да се противодейства на ефекта на т.нар. „вторична сегрегация“, която „селектира“ учениците още на входа на училището, което по принцип е далеч от идеята да селектира когото и да било. Неравенствата на входа и изхода на образователните системи са различни в различните европейски страни и ако на „входа“ в училищата в Северна Европа напр. има някакви социални и икономическа неравенства, на „изхода“ децата получават повече шансове за равен старт в живота. За съжаление „българската, унгарската и германската образователни системи увеличават образователните неравенства на изхода“[1].
Тенденция е слабата заинтересованост на предприятията към поощряване на практическата подготовка в училищния период чрез стажове, практики и стипендии. Неотложна задача е разработване на механизъм, който да осигури ефективна връзка между работодателите и училищата. Прилагането на различни форми като стажове, стипендии, дуално обучение ще бъде полезно не само за осигуряване на по-добре подготвени кадри, но и за създаване на положителни нагласи у бъдещите работници/служители от ромската етническа група, свързани с приемането на работата като ценност, по-голям интерес към усвояване на професията, по-висока дисциплина, мотивация за развитие, отговорност в трудовия процес и др.
Тревожно е състоянието с включването на значително малък брой представители на ромския етнос като част от персонала на предприятията, представени в анкетата. Проблемът за мотивацията на работодателите да включват в персонала си представители на ромската общност не може да бъде решен само с данъчни облекчения, а изисква комплексен подход и коопериране на усилията на различни органи и институции, включително на самите работодатели.
Промяната в отношението към ромите следва да се основава на реципрочност – без етнически предубеждения и подценяване, от една страна, както и без предимства и привилегии, налагани по административно-законодателен ред. Решението на проблемите на уязвимите и маргинализирани групи трябва да включва усилията на цялата общност и приноса на всеки отделен представител чрез личностното му развитие, което не отменя подкрепата на държавните институции, образователните и обществени организации. Стереотипът да бъдеш третиран в по-слаба и уязвима позиция, в която непрекъснато се нуждаеш от помощ, в даден момент започва да се превръща в психологически стандарт, в своеобразна „зона на комфорт“, която младият човек трябва да бъде мотивиран да надскочи.
Нуждаем се и от преформулиране на рамката на гражданско участие в тези процеси. „Образователната бедност“, която сегрегира обществото на групи с кариерни шансове и групи без такива шансове, трябва да бъде на дневен ред в редица обществени обсъждания и с активното съучастие на представители на социално уязвимите и маргинализирани общности. Необходимо е да бъде разработен конкретен десеграционен образователен план на общинско и областно ниво, който да формулира конкретни политики за решаване на проблеми с ранното напускане на училище, придобиване на професионални умения, участие на трудовия пазар, ролята на бизнеса, превенция на съществуващи рискове от изключване и методи за наблюдение на напредъка в прилагани политики.
Стои нерешен и въпросът за „разделното живеене“ по етнически признак, което не се откроява в изследванията, но е факт. Извън училище децата и младежите от уязвимите групи живеят единствено в своята социална среда, което кара някои изследователи да говорят откровено за разделното живеене като „социален расизъм“[2].
„Разказът“ за самозатваряне и самоизолация като своеобразна форма на самозащита на семействата от уязвими и маргинализирани общности вече трябва да бъде друг и той минава не през числа, алинеи и проекти, а директно през човека и неговите страхове, самота, обърканост и надежди. Семейството може да играе и ролята на затворена капсула, в която светът се развива по други правила. В Програма „Образование“ 2021-2027[3] е подчертано, че е необходимо е да се прилагат междусекторни подходи, които обхващат образование, наука и технологии, семейство, трудова заетост, промишлено и икономическо развитие, миграция и интеграция, гражданство, социално благоденствие и публични финанси, а държавите-членки трябва да институционализират механизми и процеси за оценка на качеството и количеството на съществуващите умения и да гарантират, че учебните програми и системите за образование и обучение отговарят на нуждите на трудовия пазар и обществото.
Изпълнението на дейност „Преодоляване на негативните стереотипи“ допринася за постигане на целите, които са поставени при стартирането на интегриран проект „Шанс – Интегриран подход за социално приобщаване”, а именно – преодоляване на негативните стереотипи, развитие на местните общности и повишаване качеството на живот и социалното включване на уязвимите групи в община Кърджали.
Материалът е изготвен от: Радост Николаева – Председател на Съвета на Фондация „Младежки център Кръг – Арт движение Кръг“
[1] https://nauka.bg/chitatelski-praktiki-balgariya-nauchno-izsledvane/
[2] Проф. Лиляна Деянова, Проект „Образователни неравенства и социални шансове“, https://rcss.eu/projects/project4.
[3] https://www.eufunds.bg/sites/default/files/uploads/opseig/docs/2022-08/sfc2021_PRG_2021BG05SFPR001_1.1.pdf