Режисьорът Надя Асенова: Театър се гледа първо с очите

Култура

– Госпожо Асенова, работите с кърджалийския театър едно класическо произведение на Петко Тодоров – „Зидари“, разкажете за работата си с колегите от Кърджали.
– Много съм благодарна на кърджалийския театър, в лицето на директора Гълъб Бочуков, който ме покани да поставя този текст. „Зидари“ отлежава в моето режисьорско чекмедже много време. Преди около 5 години имах шанса да го поставя, но пак се разминах. Аз много обичам Петко Тодоров, защото в него има някакъв фантазен, приказен момент, нещо като супер популярния стил „фентъзи“, който в последните десетилетия абсолютно завладя и киното. Това Петко Тодоров го е имал винаги в произведенията си. Независимо дали пише идилиите си или прави пиеси, това са едни приказки за възрастни, а и за деца. Под този наивитет, който носи приказката, стоят едни много дълбоки проблеми, които той умее да вади с прост щрих. Това, да поставя този текст, е голямо предизвикателство за мен. Смятам, че имаме шанс да го направим атрактивен и любопитен и за младата публика. В това отношение, българският театър е длъжник в последните години, защото се правят много чужди заглавия, много съвременен театър, а класиката започна да остава. Малко директори, малко театри си позволяват това предизвикателство. От една страна съм много щастлива, че мога да го работя. От друга – осъзнавам огромната отговорност, която имаме – да представим това слово, този текст на Петко Тодоров по подобаващ и съвременен начин, за да е атрактивен за днешната публика и към днешния ден.
Прекрасна е атмосферата в театъра. Аз не съм очаквала, че колегите толкова много ще ми се доверят, ще ми съдействат. Те са много сърцати, много отдадени. Факт е, че ние сме съмишленици в това, което правим. По този начин има шанс продуктът, който правим, да бъде още по-богат и още по-плътен.
Другото ми голямо удоволствие е постановъчният екип. Със сценографа Тодор Райков сме в творческо партньорство от 2002 г. Той винаги е провокация за мен. Нещата, които измисля, за да ги обиграя и да ги надскоча, да успея да взема максимума от тях, това е пак ще кажа – предизвикателство, в най-хубавия смисъл. То провокира творческата ми природа и по този начин се раждат неща по-неочаквани от това, с което сме тръгнали в началото в главите си. Към този екип се добавя Ангел Чавдаров, който е композитор на спектакъла. С него работихме, разработвайки българска фолклорна тема, като се опитваме да я представим и нея по атрактивен начин. Другият човек, който много помогна, създавайки музикална среда, е актьор от театъра, изпълняващ една от главните роли – Атанас Атанасов, с много добър усет за това, какво търсим. И още един член на екипа – Камен Иванов, преподавател в НАТФИЗ по сценични бойни техники и съвременни боеве и в същото време актьор. Той се включи с този актьорски усет, като постановчик на пластиката и на бойните сцени, така че ние имаме екшън в театралното представление.
На финалната права сме. Това са най-лютите репетиции, но пък и най-пълноценните и ползотворните.
Актьорите, които участват са прекрасни, всички до един. Искам да отбележа дебютантката Маринела Георгиева, която идва съвсем прясно завършила от НАТФИЗ и се включва с една голяма роля – доста сериозна и трудна, но тя е почти готова с образа. Това много ни радва. Аз предполагам, че тя ще остане в театъра, защото се чувства много добре сред колегите.
Продукцията ни е мащабна. Работим с 19 актьори. Другите главни роли са дадени на Атанас Атанасов и на Якуб Якуб. Разбира се, присъстват и доайените. Петър Мастагарков влиза в една сложна роля. Няма да издавам повече от това, но се справя чудесно. Ани Петрова също е част от екипа с един образ, който е леко добавен от моя страна, т.е. имам вмешателство в текста, но тя изиграва много важна роля за посланието, което се опитваме да отправим, въпросите, които искаме да повдигнем и да провокираме мисленето на нашата публика. Другият, когото искам да откроя, е Борислав Христов. Той би трябвало да поеме ролята на основен антагонист, макар че той защитава този образ и е много трудно да наречем нещата черно-бели. Сценографията на Тодор е много провокативна, защото тя е неочаквана във всичките си аспекти и се надяваме това да бъде любопитно за публиката.
Аз, лично, искрено се надявам това представление да се хареса. Извън двете премиерни дати, които са на 24 юни и на 8 юли, да заживее свой живот и да има максимално голям досег до публика, защото си заслужава. Това е нашата мисия като творци, да правим неща, които, излизайки, публиката да ги помни, да продължава да мисли върху тях.
– Нашата публика е гледала Ваши спектакли. Какво неочаквано да очаква в този спектакъл?
– Мисля, че всяко едно представление е неочаквано – не само моите, но и на колегите, режисьори. Ако са очаквани, няма да са толкова любопитни. Различното от другите ми неща – в случая сме запазили диалекта. Не осъвременявахме. Оставихме езика на Петко Тодоров, който е типичен за Елена и региона на еленския балкан с една чисто образователна мисия, въпреки че беше много трудно, включително и за мен, да изследваме всяка дума – откъде идва, какво означава, за да вложим правилното съдържание и да бъде правилно изиграно. В този смисъл, това мисля, че ще бъде изненада за публиката. Другото, според мен, са сценографските решения. Те са най-атрактивното нещо, защото театър се гледа с очите, всичко друго е после.
– И още веднъж да кажем датите на премиерата.
– Първа премиера на 24 юни, 8 юли – втора премиера, а на есен продължаваме. Заповядайте всички. Мисля, че който влезе в салона, няма да съжалява.