Онлайн-фиестата и числото Фи
Не може вече да не ни прави впечатление до къде стигнахме с езиковия жаргон и шаблон в Глобалната мрежа /Интернет/. Вкарахме малкото думи, с които боравим, в толкова стандартни клишета, че дори не се замисляме как стесняваме техните възможности за изразяване.Малкото метафори, които разширяват тези граници, се срещат само в поезията и философията.Матрицата е безпощадна.И презареждането на езика изглежда невъзможно. Нищо че снетото на битово и анекдотично ниво говорене не е задължително. Но затова пък е въпрос на навик, на стил, на удоволствие от него…
А езикът, този наш приятел и враг, е така изкусителен и в същото време така непридирчив… Така много знае, помни и играе безбройните си роли, че трудно можем да разберем кога гради и кога руши. Превъплъщенията и перспективите му са така многобройни и многостранни, че трудно можем да ги обозрем. Добре че често си отмъщава на искащите да се поставят над него, като приготвя капани за тези, които го превръщат в куха риторика или цензура. Така сякаш иска да ни каже, че вербалната идентичност е най-неавтентичната и нестабилната. Колкото и да се прави на важна, амбициозна, разбираща от всичко, присъстваща навсякъде.Какво ли компенсира тази ненаситна жажда за показност и парадност? Каква ли самотност и нереализираност изразява тя?
И това свойство на пълна дематериализация на онлайн-присъствието дали прави на някого услуга, като му създава една ефимерна и илюзорна представа за света и за самия него? Едно е сигурно, ако тази отприщена гигантска енергия беше впрегната за духовен растеж, сигурно щяхме вече да си комуникираме телепатично, което скоро ще бъде възможно, но не като резултат от нашето усъвършенстване, а вследствие на променените условия за живот.
Мрежата, ах, Мрежата…?! За добро или за зло се роди тя? Руши или подхранва комплексите ни? Мислещите и имащите си по-сериозна работа от това да сърфират, почти не си задават тези въпроси. Но дали не може да се съчетават и двете, се питаме понякога. Пак суетата и егоманията ни подмамват и ни карат да търсим подобни отговори.
Всяка нова идея, реално или проформа, се пръхва за добро.Но после така се забравя, пренасища и деформира, че преминава в другата си крайност.От плюса – в минуса.Хубаво е поне, че и между полюсите има смяна, както и във всичко останало. Но защо трябва да се учим в движение и по силата на негативния опит, ние, мислещите и стоящите на върха на видовете същества?И какво не ни достига да бъдем такива? А интернет-пространството не само че не провокира да се изяви това нещо, но и го подлага на все по-сигурно изчезване. Истинските мъдреци, като Риния и Майкъл Лайтуивър, разбира се, и в това ще видят предрешен Бог.
Затова, вероятно, в карнавално вихрещата се онлайн-фиеста се съдържа и мистичното число Фи – отпечатъкът на Бога, т.е. златната пропорция, още наричана златно съотношение, което се среща навсякъде. В космоса, в природата, в човека, в растенията, в животните, в изкуството, дори и в движението на индексите на стоковите борси…
Тогава, вероятно, тази всеобщодостъпна и докарваща ни до зависимост карнавална фиеста, до която имат достъп и психопати, и различни фундаменталисти, тоталитаристи, терористи, екстремисти, ще успее да се справи сама с все по-глобализиращия се проблем на ширещите се в нея с все по-голяма сила омраза, агресия и разделение. Но как ли?
В една от диктовките на Маслов се казва, че това ще бъде някаква божествена, неизвестна нам технология, вследствие на която ще се отсее стойностното, а всичко останало ще се саморазруши. Дано да поживеем и да видим как ще се случи това чудо…
Лияна Фероли