Политики за местно самоуправление представи инж.Хасан Азис на семинар на ДПС

Водещи, Политика

На 5 октомври се даде старт на семинар на Движението за права и свободи с тема „Перспективи за сигурността и устойчивото развитие – актуализиране на програмата на ДПС с оглед на новите реалности“. На семинара присъстват ръководството на ДПС, членовете на ЦОБ, парламентарната група на ДПС, евродепутати, областни председатели на ДПС, общински кметове от ДПС и ЦОС на младежката организация.
Семинарът има за цел да актуализира програмата на ДПС в отговор на националните и европейски предизвикателства.

Инж.Хасан Азис кмет на Кърджали и зам.-председател  на Движението представи  панела за Местно самоуправление, където  засегна наболели въпроси за българските общини през последните години. От анализа, който направи се откроиха 10 политики, които Движението за права и свободи предлага за развитие и за реализация, за да се подобри недоброто състояние на българските общини.
Първо – необходимост от нов Закон за местното самоуправление и местната администрация, актуализиран Закон за местните данъци и такси за да се спре порочната практика за прехвърляне на правомощия без ресурси на към общините и да се даде възможност на местната власт за нови приходоизточници.
Второ – нов Закон за регионалното развитие, в който ясно и точно да се аргументира дейността на второ ниво на управление, което да не бъде за сметка на по-слабите във финансово отношение и на по-малките общини.
Трето – формиране на политики за балансирано регионално развитие, като следствие на статистическите анализи на доходите и механичното движение на населението. София, Пловдив, Варна и Бургас са районите, които привличат хората от всички други области.
Четвърто – Съвета за децентрализация е “замразен” от няколко години, а категоричният аналитичен извод е за устойчива централизация на управлението, което поставя в пълна зависимост общините от правителството. Все още само 10% от местните финанси са на разположение на общините, а 90% от приходите са дейности, с които се финансират държавни дейности. Този факт стопира местните инициативи и местната демокрация. Административната и финансова децентрализация се нуждае от спешен рестарт в съответствие с Европейската Харта за местното самоуправление.
На пето място е спешната нужда от Кадастрална осигуреност и използване на данните от кадастъра – налага се сериозна работа за приемането на Общите устройствени планове. В над 70% от общините ОУП са в критично състояние и пречи на инвестиционния процес и на имотните отношения на населението, като това ограничава и дейността на общината.
Шесто – работата в сегрегираните зони чрез промените в Закона за устройство на територията прехвърли горещия картоф в ръцете на местната власт, но без да е осигурен надежден източник за финансиране на комплексни и мерки, които да доведат до реалното решаване на болезнен проблем на значителна част от хората в нашата страна.

Седмо – не само техническо, но и кадрово обезпечаване на Е-управлението. За близо десетгодишните усилия едва 5% от хората нашата страна използват предлаганите услуги, а европейската практика е за над 55-60%.
Осмо – Подобряването на пътната инфраструктура е в противоречие с Правителствената програма за увеличение на субсидиите за пътищата. Липсва адекватна политика за финансиране на пътищата. 20 000 км е дължината на държавната пътна инфраструктура, а 19 600 км – общинска, като към общинската трябва да се добавят едни 57 000 км, които пак са за сметка на общините. Анализите показват, че държавната пътна инфраструктура на 60% е в добро, докато общинската на 70% е в лошо състояние.
Девето – актуализиране на учебните програми на Професионалните гимназии и подпомагането на дуалното обучение съгласно очакванията на местния бизнес.
На десето място решаването на демографския проблем – реални политики за задържане на младите хора в България и увеличаване на раждаемостта. Продължава и процесът на намаляване и застаряване на населението, като се задълбочава дисбалансът в териториалното разпределение на населението. Намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост, увеличава се броят на починалите лица и коефициентът на обща смъртност. Само като статистика той посочи, че за изминалата година са родени 56 197 деца, като смъртност са отчетени два пъти по-високи стойности – 120 000 души, като разликата от 60 000 души е драстична – един средно голям град в България изчезва в рамките на една година.