Георги Гачев: От държавата зависи намаляването на сивия сектор в икономиката

Водещи, Икономика

Бизнесът ще излезе на светло, ако данъчната тежест стане пропорционална на дохода, твърди експертът, който е консултант по проект на Търговско-промишлената палата в Кърджали

Д-р инж.Георги Гачев бе модератор по проекта  на Българската Търговско-промишлена палата за противодействие на сивата икономика. На форума той представи проучване, включващо мнението на работодатели от 5 000 фирми с дейност на територията на  Южен централен район. Гачев е управител на фирма в Кърджали, която има клон и в София. Занимава се основно с консултантска дейност. Експертът беше любезен да отговори на въпроси на „Арда нюз”,свързани със сивата икономика и мерките, които трябва да се предприемат за ограничаването й.

Интервю на Даниела ТАШКОВА

-Г-н Гачев, много хора са скептични, стане ли въпрос за европейски проекти. Те разсъждават така: „Усвояват се едни пари, провеждат се семинари и накрая нищо не се променя, няма реални резултати.” Как ще коментирате?

Хората винаги са скептични, защото искат да виждат реални резултати, а не виждат реално, че това, което е поставено като цел /визирам настоящия проект/ е изпълнено. Конкретно, имахме обучение през месец март. В него се включиха както работодатели, така и синдикалисти и наети лица. Държавните институции също бяха активни. По принцип всеобщата нагласа е такава, че едва ли не, този, който работи по европейските програми взима и отчита някакви пари и толкова. Този проект и заданията по оперативна програма”Развитие на човешките ресурси” се занимават основно с обучения, защото те трябва да допринасят за знанията и уменията на хората.Днешната дискусия показа на практика как всеки един се сблъсква в работата си с различни проблеми, които така или иначе са предпоставка хората да залитнат и да кажат, че им  е по-лесно да не спазват закона, отколкото да го правят.

Според изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, дялът на сивата икономика в момента у нас е към 33%. Вие с какви данни разполагате?

Нашите данни се базират на анкетата, която представихме и която обхваща информация за цялата страна. Предприемачите и наетите лица от Кърджалийския регион, които се включиха в проучването не бяха много, но пък 100% от анкетираните декларираха, че работят на трудов договор.

Според изнесена информация, най-широко се е разпрострял сивият сектор предимно в слабо развити райони като Видин например. Как си обяснявате този факт?

-Според мен, пречките, които карат хората да заобикалят закона са много.Явно липсата на препитание е предпоставка за това.

Доколко безработицата влияе на тази тенденция?

-Безработният човек е готов на всякакви компромиси и ако му кажат, ела да свършиш тази работа за толкова пари, той няма да пита за осигуровки или трудов договор.

Има ли и други фактори за развитието на неформалната икономика, както я определят експерти.

Процесът е пряко свързан с възможностите за инвестиции и с квалификацията на работната ръка.Ако квалификацията е ниска, нещата не вървят.

Според Вас, конкретно какви мерки трябва да бъдат взети за излизането на част от бизнеса на светло?

-За мен, най-важното е инвестирането в трудовия капитал-хората. Защото, когато работниците са обучени и имат знания, тогава може да се направи инвестиция- да се закупи необходимата техника за работния процес. Ако обаче кадрите са с ниска квалификация, с каквото и модерна техника да оборудваш предприятието, това няма да допринесе за повишаване на производителността на труда.

Кои сектори са сред най-засегнатите от проблема, който коментираме?

-Става въпрос предимно за строителството и селскостопанския сектор. За строителството всички са наясно как стоят нещата. Проблемът е, че хората на село съвсем не познават нормативната уредба и работят на парче или ден за ден. Обикновено плащането в този сектор става на ръка и е за конкретно извършена услуга в рамките на един ден.

Ангажира ли се достатъчно държавата, за да се промени порочната практика?

-Честно казано, държавата влиза в ролята си на регулатор и контрольор. Това обаче донякъде повече плаши, отколкото  помага. В някои случаи това стимулира хората да прикриват по някакъв начин доходите си.

– Какво очаквате от току що учредения Дискусионен клуб?

-Създаването на клуба е в рамките на проекта, за който стана въпрос. Предвижда се новото формирование да работи регулярно и периодично и членовете му да се събират и обсъждат наболели проблеми в работата си. Става въпрос за фирми от различни сектори на икономиката. В Търговско-промишлената палата в Кърджали членуват  предприятия от всички браншове. Някои проблеми са по-общи, други пък са много специфични и касаят определен отрасъл.Тази инициатива е като цяло за тежестите, които така или иначе държавата ни е наложила с плащането на различни осигуровки. Това, което тепърва хората ще споделят като проблеми е важно, тъй като информацията може да се използва при изпълнението на други проекти. С лостовете за въздействие на БТПП могат да се инициират законодателни промени в полза на бизнеса.

Как се отразява кризата върху бизнесклимата в страната?

– Продължаваме да сме в криза.Нещата вървят бавно.За да излезем от нея, трябва да се увеличи производството, а за това трябват квалифицирани кадри. Когато липсват, няма как да се получат нещата. Примерът е Кърджали, виждате колко млади хора се връщат в града след като завършат висшето си образование. Истината е, че всеки предпочита да бъде в София или друг голям град. Най-болният проблем на страната е, че само се приказва за някаква децентрализация, която на практика не се случва. Тъкмо обратното, всичко е централизирано и съсредоточено в големите градове. За съжаление следваме примера на южната ни съседка Гърция. И там е така. От 11 млн.гърци, 5,5 живеят в Атина, още 2,5 в Солун и какво да кажем за останалите населени места. Говорим за страна, която е с площ, по-голяма от нашата. И при нас горе-долу ще се получи същото. Лошото е, че на местно ниво няма как да се развиваш и как да вървиш напред, защото младите хора, които са носители на новаторския дух, предпочитат да останат с няколко пъти по-високо заплащане в който и да е по-голям град, независимо дали става въпрос за София, Пловдив или Варна. Затова смятам, че нашите усилия трябва да бъдат насочени в тази посока, което ще е доста трудно, при положение, че няма стимулиране на бизнеса от страна на държавата.

–  От какво точно се оплакват предприемачите?

– Проблем е, че държавата е наложила система от фиксирани периодични плащания, които  за съжаление не могат да бъдат преодолени от малките фирми. Например при семейна фирма с персонал от 1-2 човека,фиксираните плащания в рамките на месеца са 700 лева. Това е държавната пряка и косвена тежест. Който не може да го преодолее, просто минава в сивата икономика.С кризата и с бюджетния дефицит тези плащания нарастват. В това е разковничето. Или данъчната тежест става пропорционална на дохода и нещата се оправят, или остава фиксирана и сивата икономика расте.