„Приказки под шипковия храст“ нарече Чанев плана за финансово оздравяване на община Кърджали

Общество

Приказки под шипковия храст – само така мога да окачествя плана за финансово оздравяване /поредния/ на община Кърджали за периода 2020-2022 г. Основен акцент в него е оправданието, че хазната не разполага със собствени приходи, достатъчни за покриване на разходите и единствената възможност да бъде решен проблемът е да се вдигнат местните данъци и такси. С около 40 %. Във времена, в които светът е обхванат от пандемия с тежки икономически последици, „обезболяващото“, което смята да приложи кметът Хасан Азис, е да бръкне още по-дълбоко в джоба на данъкоплатците. Подобно „новаторство“ в условията на криза може да бъде обяснено само с икономическа неграмотност.  Разбира се, тя и досега бе присъща на един управленски екип,  който не съумя да предвиди нито един разход и не можа да остойности нито един проект, без да се налага дофинансиране впоследствие. Примерите за това са очевадни и ще се огранича да дам само два: Въженият мост, за чиито ремонт община Кърджали върна отпуснатия от държавата един милион лев, защото й трябвали три пъти повече и Покритият плувен басейн, за който държавата предостави близо 2 милиона лева, а сега ще бъде харизан на концесия,  защото, видите ли, издръжката му била непосилна за общината. Всъщност в този План за финансово оздравяване лъснаха някои истини,  ревностно отричани от управляващото мнозинство на ДПС. Първо: пари има, липсва компетентност. Приходите в бюджета са нараснали от 50 милиона през 2016 г. до 66 милиона през 2019 г. /за сравнение през първата година от управлението на кмета те са били 16 милиона/. И второ: над 60 процента от парите са от държавата под формата на трансфери. Явно увеличение на постъпленията с 16 милиона за 4 години не е достатъчно за властимащите, та се налага да се просрочват задължения. За 2019 г. те са над 9 милиона лева. Това е и един от трите показателя, по който община Кърджали не покрива изискванията на финансовото министерство. Половината от просрочията са към фирми за благоустрояване на общинската инфраструктура през последната една година. Подозирам, че това е сметката за „мащабните“ кърпежи и бетонирания в навечерието на местните избори. За съжаление, резултатът е видим и в града, и в околните села. Друг показател, на който община Кърджали не отговаря, е размерът на поетите задължения. Тук впечатление прави тлъстият договор за сметосъбиране, подписан през лятото на 2019 г. Увеличението е от 16 млн на 21 млн  за пет години. Местната власт дава 5 млн  повече за сметопочистване, което определено не е станало по-добро. И разликата ще я плащаме всички ние. Разбира се, това далеч не са всички дългове на община Кърджали – да не забравяме близо 13-те милиона към Д Банк по цесия, с която бяха платени задълженията за сметосъбирането през предходния период и още 3,5 милиона допълнителни задължения към фирмата по чистотата. Излиза, че за този предходен период, въпреки събраните над 15 милиона лева от гражданите за такса смет, чието предназначение е именно да покрива това перо, единственото, което е вършила общината, е да трупа дългове. А парите от данъци са потъвали незнайно къде. Или знайно. Всички помним как едни милиони изчезнаха яко дим, а г-н Азис остави заместника си в общината и в партията да напусне по лични причини.

И понеже, на базата на опита си от последните три години, мога да предугадя как ще реагират мнозинството на ДПС и неговият лидер Хасан Азис, ще поема риска да бъда обвинен /за пореден път/ за незавидното финансово състояние на община Кърджали, защото не съм позволил увеличение на местните данъци. Ако бях допуснал това, всяко домакинство в Кърджали щеше да олекне с около 300 лева. А парите щяха да бъдат похарчени/пренасочени/отклонени по усмотрение на върхушката на ДПС, която вече 17 години е на кормилото на общината. Като областен управител ще продължа да защитавам интересите на своите съграждани и да следя за законността на всяко решение на местната власт. С цената на това да не съм любимец на онези, които я представляват.

Вашият коментар