Детска футболна топка става причина да се създаде ФК „Арда“

Водещи, Спорт

Заради решение на ЦК на БКП през 1988 година кърджалийският отбор на е допуснат в елитната група

Детска футболна топка става причина да се създаде футболните клуб в Кърджали, който носи името на река Арда. През 20-те години на 20 век децата в родопския град подритвали парцалени топки. През 1924 година в Кърджали се появява първата подарна футболна топка. Седмици наред децата тичат след нея боси. Често се налага топката да бъде кърпена. Любовта на младите към футбола става причина да се създаде и футболния отбор. Това се случва през есента на същата година. Учредяването е на 13 октомври 1924 г. Седмица по-късно е и първия мач на новосъздадения отбор. Той е със спортен клуб „Левски“ – Хасково. Срещата завършва с резултат 0:0.

„През 1926 година се създават още 2 футболни клуба – „Гьорк Алп“ и „Демир Арслан“, в които участват предимно младежи от турски произход. По-късно двата клуба се обединяват и в последствие преустановяват своята дейност“, разказва

Йордан Динев в книгата си „Физическа култура и спорт в Кърджалийски регион“.

През август 1926 година „Арда“ получава покана за футболна среща в Джебел. Неин инициатор е Мехдемед Хаджибелев, който по това време е ученик в „Роберт колеж“ в Истанбул, който поема и разноските на кърджалийските футболисти. Според спомените на Кирил Георгиев отборът се придвижва до Джебел пеш, защото по това време между двата града липсвал шосеен път. Отборът на „Арда“ пренощува, а на средващия ден на една поляна се играе срещата. За врати се използват тютюневи саръци. Мачът завършва 3:2 за „Арда“. Това е първата победа на отбора извън Кърджали.

На следващата година отборът „Ботев“ – Пловдив гостува в Кърджали. Игрището се намира на мястото на сегашния Дом на кутурата, където са изнесени над 400 стола. „Ботев“ побеждава „Арда“, вкарвайки 6 гола. Домакините имат само 3 попадения в противниковата врата.

Първият мач на кърджалийските футболисти зад граница е в Гюмюрджина през 1930 година. Мачът се уговаря на границата цели 3 дни. Срещата завършва при резултат 6:3.

През 1931 година „Арда“ е преименуван на „Родопски сокол“. В него се вливат и отцепилите се предишната година младежи от спортен клуб „Трикольор“. През 30-те години кърджалийският отбор играе с отборите на Хасково, Борисовград /Първомай/, Харманли, Момчилград, Крумовград. Само през 1933 година са изиграни 18 мача, от които 16 спечелени, един равен и един загубен, разказва в книгата си Йордан Динев.

През 1938 година кърджалийските футболисти печелят първо място на проведения в Стара загора първи южно-български турнир. Две години по-късно турнирът се провежда в Кърджали.

През 1944 година „Родопски сокол“ е преименуван отново на „Арда“. Година по-късно в отбора се включват известни на времето футболисти от София, които отбиват военната си служба в Кърджали. Срещите се играят в района на Градската градина, а футболът набира още по-голяма популярност сред кърджалийци.

През 1947 година се създава дружество „Слава“, което е с амбициите да е конкурент на „Арда“. По-късно новият отбор се преименува на „Петолъч“. През същата 1947 година „Арда“ участва във финалите на републиканското първенство се класира на второ място. Година по-късно двата отбора се обединяват и създават отбор „Ботев“. По това време се създават и други отбори – „Динамо“, „Торпедо“, „Червено знаме“, „Локомотив“, „Миньор“.

В средата на 50-те години „Арда“ се утвърждава като един от водещите отбори в Южна България. и побеждава отбори като „Берое“ – Стара Загора, „Спартак“ – Плевен, „Академик“  – София, „Черно море“ – Варна“. Има и загуби като тази от „Септември“ – София. Мачът се играе в Кърджали, но съдията свири в полза на гостите. Това предизвиква недоволството на публиката, която гони рефера до гарата на Кърджали.

Комична е ситуацията, при която през 1959 година капитанът на „Арда“ сваля фанелката от гърба на вратаря Митко Крушков, допуснал гол, като топката преминала между краката му, и я облича на гърба на защитника Недим. По-късно става ясно, че вратарят се разсеял, защото тъгувал по изгубен гълъб.

60-те години са силни за „Арда“ благодарение на треньора Петър Димитров – Мастиката от София. Отборът има и нови попълнения от добри футболисти и вече провежда зимни лагери край Велинград. В този период „Арда“ играе за първи път със западно европейски отбор. През 1962 г. в Кърджали гостува отборът на „Мьол“ от ГФР, който губи мача с 1:0. С един гол „Арда“ печели срещата с „Колхозник“ от СССР. Мачът се е играл през 1963 г. по случай откриването на стадиона в Кърджали.

В началото на 70-те години подема на „Арда“ продължава и отборът се класира на четвърто място в южната БРФГ през сезон 1973/74. Следващите години са белязани от спад и през 1978 година кърджалийският тим се озовава в зоните.

През 80-те години „Арда“ отново бележи подем. Върхът е 1988 година, когато отборът е на крачка от влизането в А-група.

Решаващият мач се играе на 28 май на стадиона в Кърджали, а гост е „Дунав“ – Русе. До 47-ата минута домакините водят с 3:0. Нужен е само още един гол, за да може „Арда“ да влезе в елитната група. През второто полувреме съдията Димитър Шарлачки коренно променя отношението си към „Арда“. Не свири две чисти дузпи в  полза на кърджалийските футболисти. Кошмарът за привържениците на „Арда“ става още по-голям когато един от играчите на кърджалийския отбор е изгонен. Въпреки това домакините не отслабват темпото, но шансът не е на тяхна страна. „Арда“ не успява да влезе в елитната група. Непосредствено след мача плъзват слухове, че причина за това е решение на ЦК на БКП, за което съдията е бил уведомен в почивката между двете полу времена. Хипотезите са две. Според едната влизането на „Арда“ в групата е било осуетено заради протестите срещу обгазяванията в Русе и основаването на десидентската организация „Екогласност“. Целта била „Дунав“ да влезе в елитната група, за да се отклони общественото внимание от екологичните проблеми на Русе. Според другата градска легенда кърджалийският отбор не е допуснат в професионалния футбол заради проведеното през 1984-1985 година преименуване на българските турци. Опасенията били, че влизането на „Арда“ в А-групата може да доведе до отприщването на протести срещу т.нар. „възродителен процес“.