Странните конкурси в Окръжен  съд – Кърджали

Водещи, Общество

Какъв трябва да бъде служителят за връзки с обществеността в съдебната власт – журналист с професионална биография, подготвен експерт, познаващ отблизо институционалния пиар, или някой, който е надникнал за кратко в тази област? Ако се доверим на ескалиращото опростяване на изискванията за позицията „Връзки с обществеността” в Окръжния съд в Кърджали, това е по-скоро описаният трети профил. Според обявения за втори път конкурс кандидатът за служител „Връзки с обществеността” трябва да е завършил „нещо” (без значение е специалността, може да е агроном, инженер по космическо приборостроене, ветеринарен лекар и т.н.) с бакалавърска или магистърска степен и със скромен професионален опит от 2 години в идентична или сходна област на връзките с обществеността.

Но да видим какво сочи хронологията на тази наистина впечатляваща процедура. Първият конкурс беше обявен в началото на февруари тази година и протече в три етапа – проверка по документи за това дали кандидатът отговаря на условията, изготвяне на прессъобщение и събеседване. Участвах в конкурса и се отказах „по средата” заради смущаващ според мен начин на оценяване – три анонимни оценки на участници в комисията, неясни  критерии за оценяване, при положение че практиката на съдилищата в страната за изготвяне на прессъобщения е разнопосочна. Само ще спомена отсъствието в комисията на медиен експерт. За да изведа в крайност ситуацията, в която попаднах, си представете журналисти, които трябва да поставят оценки на юристи, решаващи казус и да ги класират.

Подадох жалба за състоялия се по този начин конкурс до Висшия съдебен съвет с копие до Окръжния съд в Кърджали. Поисках да бъдат посочени мотивите за поставените от комисията оценки и да бъдат проверени писмените работи на кандидатите от експерти по медийна комуникация. Какво се случи след тази жалба с конкурса – той приключи, без да бъде назначен служител „Връзки с обществеността” по едни или други причини и беше обявена нова конкурсна процедура.

В нея вече писменият етап на конкурса беше спестен, бих казала изтрит, запазени са проверката по документи и събеседването. Такава конкурсна процедура наистина е пионерна в съдилищата. Не успях да намеря нито един съд в страната, който провежда конкурс за пиар без писмен изпит. Между другото съдилища дават за  решаване писмен тест  дори на кандидати за призовкари. А премахвайки писмената част за избор на пиар, неудобството евентуално да се сравняват писмени работи отпада за комисията в Окръжния съд – Кърджали.  Същевременно обаче за заемане на длъжността е останало изискването за „отлични познания по стилистика, правопис, граматика и пунктуация“. Как е възможно това да бъде установено с метода на събеседването е навярно едно от чудесата, които могат да се случат единствено в книжовната школа на Окръжния съд в Кърджали.

Да се опитаме да си представим една такава проверка и как кандидат би звучал при събеседване. Нещо подобно:

името му беше ейти ейти  името ейти с главна буква запетая като в кавички ей запетая ти удивителен знак спри веднага удивителен знак кавички точка опреше опреше с главна буква ли до имена запетая баба вихронрав баба вихронрав с главни първи букви не влагаше особено богато въображение точка

През това време членовете на комисията броят запетаи, удивителни знаци, надават ухо за главни букви и т.н.

Текстът е: Името му беше Ейти, като в „Ей, ти! Спри веднага!”. Опреше ли до имена Баба Вихронрав не влагаше особено богато въображение.

Устна проверка, свързана с граматика, правопис, пунктуация и стилистика,  нямам въображение да си представя. Ще помоля тази тема да коментират от Института за български език на БАН, където са законодателите на книжовната норма.

Между другото обявлението за втората конкурсна процедура дори не беше публикувано в един централен или местен ежедневник, каквото е изрично закрепеното изискване в Правилника за администрацията в съдилищата – чл.135, ал.2, а в единствения регионален седмичник в Кърджали. Това е съществено нарушение, което опорочава процедурата и освен това поставя под въпрос професионалната компетентност на обявяващите конкурса, които не са спазили нормативен документ, който отлично трябва да познават. А в същото време ще проверяват познанията на кандидатите за длъжността на същия този Правилник за администрацията в съдилищата.

След целия път, който извървях в този конкурс, съм раздвоена след моя тъжен опит какво да кажа на евентуалните кандидати, ако попадат в „критична” ситуация по време на събеседването – дали да твърдят, че обявление за конкурс в съд може да се публикува къде да е, дали да подкрепят отпадането на писмената част при конкурсите, за да се харесат на комисията, дали „вестник” се съкращава „в-к”, както е изписано в заповедта на Окръжния съд – Кърджали, дали „интернет страница” се  пише „интернет-страница” и т.н.

А ако и този конкурс приключи без назначаване на служител „Връзки с обществеността”, каквато вероятност по принцип съществува, третият конкурс за същата длъжност може да бъде обявен само по документи. Така вече ще бъде създаден пълен комфорт и за изпитващите, и за изпитвания.

Впрочем, мандатът на сегашния административен ръководител на Окръжния съд в Кърджали изтича, за мястото има обявен конкурс и съответно допуснат кандидат. Озадачаваща е пъргавината, с която един след друг бяха обявени двете конкурсни процедури за длъжността „Връзки с обществеността”. Не е ли по-коректно провеждането на конкурса да бъде оставено за новоизбрания председател на Окръжния съд в Кърджали, който ще работи със служителя „Връзки с обществеността”?

Петя Тенева

One thought on “Странните конкурси в Окръжен  съд – Кърджали

  • И да ревеш и да не ревеш ,не разбра ли че не те искат за служител. Просто не ставаш. На колко места почна и колко изкара. Но с твоят интелект това не го разбираш.

Comments are closed.