Шинаси Сюлейман: Кой може да ми отговори на въпроса, как се присвоява болка, страдание?

Без категория

Редом до националния ни трибагреник винаги ще се развява знамето на ДПС, заяви Шинаси Сюлейман пред Тюркян чешма

Ние ще продължим да се събираме точно тук, на този площад, където днес е издигнат възпоменателния паметник-чешма, ще продължим да свеждаме глави и поднасяме венци и да отдаваме заслужена почит. И затова тук, редом до националния ни трибагреник винаги ще се развява знамето на ДПС. Ние няма да се отместим нито крачка от това място, нито ще свалим нашите знамена, колкото и да ни обвиняват в присвояване на трагични събития или тяхното политизиране.“

Това каза кметът на Кирково Шинаси Сюлейман в своето емоционално слово на възпоменателния миниг пред паметника „Тюркян чешма“ в с.Могиляне по повод 34 години от трагичните събития на т.нар. Възродителен процес, жертва на която пада и 17-месечната Тюркян.

 

Ето цялото слово на Шинаси Сюлейман, кмет на Кирково:

В последната седмица на всяка година, в навечерието на настъпващите новогодишни празници ние се събираме на това лобно място, за да почетем паметта на жертвите от събитията, станали тук, в края на 1984г. Събитията, които тогава управляващите нарекоха процес на възраждане, избистряне и  издигане на българското самосъзнание или тъй наречения „възродителен процес“. За нас той беше и ще остане един насилствен акт за етническа и културна асимилация с много висока цена, защото прокуди стотици хиляди свои граждани от родината си, защото погуби стотици човешки животи, защото нанесе невъзвратими душевни щети и остави дълбоки рани и незаличими следи у стотици хиляди хора от няколко поколения.

Днес без значение от коя страна на границата се намират хората – дали в България при нас или в Република Турция, още живеят със спомените от престъпленията, които извърши държавата с асимилационната си политика към своите граждани.    

За нас, жителите на община Кирково, за нашите приятели и близки, които бяха принудени да напуснат домовете си, да оставят покъщнината си, да се разделят с близките си, тези събития оставиха една дълбока и незаличима рана, защото са белязани освен със всичко това, но и с отнети човешки животи, с жертви.

Само на няколкостотин метра от нас се намира гроба на първата жертва на този „възродителен процес“, 17 месечната Тюркян, разстреляна в скута на майка си, в резултат на безпорядъчната стрелба, открита срещу мирната протестна демонстрация, състояла се тук на 26.12.1984 г. Това невръстно дете, на което му бе отнето правото да живее, да има детство, да сбъдва мечти се превърна в символ – ангел, за който днес нашите деца редят стихове и пеят песни. Тук намериха смъртта си и 45 годишната Айше Хасан от с. Каялоба, махала Хюмметлер и 43 годишния Якуб от с. Китна. А ние се намираме на лобното място, където се издига възпоменателния паметник-чешма, който е символ на тяхната саможертва и на нашата признателност.

 

Скъпи приятели, съграждани, уважаеми гости,

Днес се навършват 34 години от тяхната смърт, от събитията, които са станали тук в мразовитата зима на 1984 г., когато милиционери и войници на комунистическия режим откриват огън срещу местното население, защитаващо своите имена, националната си принадлежност, личните си човешки права, като правото на самоопределяне и свободата на вероизповеданието.

 

Днес и всяка година на днешна дата ние сме тук, за да си спомним и да не забравяме, да сведем глави и да се преклоним пред паметта на тези наши скъпи жертви, да си подадем и стиснем ръце за съпричастност и споделяне на болката с всички, които са били потърпевши и свидетели, с всички, които и днес все още сме засегнати, за да намалее болката и да нарасне силата ни…….

 

От сърце благодаря на всички хора от община Кирково, от областта, от цялата страна и Република Турция, на нашите гости от централното ръководство на ДПС, на всички репресирани, че са рамо до рамо до нас, съпричастни с нашата болка и тъга, дошли да почетат паметта на свидните ни жертви.  Благодаря за моралната подкрепа, която ни оказвате, което е много важно и показателно за нас, за всички!

 

Приятели,

Тъжни сме днес, няма как да го скрием, от това, което се е случило тук преди 34 г., но това, което е по-тъжно е, че на такива святи места като нашето, някои хора, които години наред са стояли редом с всички нас – тук, горе на тази трибуна и долу сред вас се опитват в последните няколко години да говорят с езика на омразата, да ни разделят във време и пространство, опитвайки се да заличат събитията и фактите. Не може паметта на човек да е толкова къса. Факти, събития, истини не могат да бъдат заличени. Истината е една, истината сме всички ние, заедно, с чиста съвест, душа и сърце, с вдигнати глави, с чест и достойнство, така както са били нашите близки и приятели, братя и сестри в злокобната зима на този площад през 1984 г., а не раздирани от съмнения, колебания и несигурност, заради политическите амбиции на хора, наистина с къса памет.

 

Колко време човек може да живее, лутайки се между непрекъснати съмнения и колебания? Недълго, защото това е болестно и пагубно състояние. Аз съм убеден, че всеки има своята истина и слагайки ръка на сърцето си и не забравяйки всичко това, което се е случило тук, причините, които са довели до тези трагични събития и поставяйки себе си и своите близки като част от всичко това, ще повярва в своята, нашата истина.

 

А тези, които се опитват да заличават събития и истини, ние тях не ги съдим, всеки е съдник на собствената си душа, действия и поведение.

 

Да, ние сме част от тези събития, защото: първо имаме честта да живеем като свободни и пълноправни граждани в родината си, за съжаление, благодарение на смъртта на невръстната Тюркян, на Айше Хасан, на Муса Якуб, на всички останали репресирани и потърпевши от асимилационната политика, водена през 80-те години на миналия век и второ, защото съпротивата срещу посегателствата на комунистическия режим, Тюркян и стотиците други жертви ни обединиха и доведоха до раждането на нашата демократична партия – ДПС.

 

Ето затова, ние ще продължим да се събираме точно тук, на този площад, където днес е издигнат възпоменателния паметник-чешма, ще продължим да свеждаме глави и поднасяме венци и да отдаваме заслужена почит. И затова тук, редом до националния ни трибагреник винаги ще се развява знамето на ДПС. Ние няма да се отместим нито крачка от това място, нито ще свалим нашите знамена, колкото и да ни обвиняват в присвояване на трагични събития или тяхното политизиране.

 

Кой може да ми отговори на въпроса, как се присвояват трагични събития, как се присвоява болка, страдание?

Това не е присвояване, уважаеми съграждани. ДПС не е присвоило нищо,  ДПС се роди от болката, страданията, униженията на нашите братя и сестри, близки и приятели, ДПС се роди от смъртта на Тюркян, на Айше Хасан, на Якуб Муса от нашата община и всички останали стотици жертви.

 

Това се нарича състрадание, съпричастност и по-скоро изживяване отново и отново на всички спомени, когато някой дръзне да ни нарани нас, възрастните ни майки и бащи, децата ни, да накърни нашето достойнство и чест, да погази човешките ни права, така както се опитват да правят някои хора и политици-националисти и днес.

 

Ето това е нашата истина, за която говоря, която ни обединява, която ни прави силни и ние няма да позволим тя да бъде подменена, зачеркната или забравена, защото нито делниците ни ще бъдат изпълнени със смисъл, нито празничните ни дни ще бъдат изживяни с радост, веселие и положителни емоции, нито стремежите, копнежите и целите ни ще бъдат високи, защото ще бъдем преследвани от гузната ни съвест, че не сме изпълнили моралното си задължение днес към всички, свързани със събитията от преди повече от тридесет години и към нашите деца, които трябва да знаят и помнят.

 

Поклон пред паметта на жертвите!